Ние сме свикнали с идеята, че за достоен живот се нуждаем от работа. В действителност, това е един от основните принципи, върху които е изградено нашето общество.
Въпреки това, съществува концепция, която предлага да забравим за работата в обичайния смисъл на думата и да се насладим на безусловна обществена стипендия. Става дума за Универсален Основен Доход (УОД), който държавата плаща на своите резиденти, дори ако те не искат платена работа. Днес тази концепция само се тества, все още под формата на експеримент. Може ли тази инициатива да бъде панацея за премахване на бедността или е просто утопична фантазия?
Какво е универсалният основен доход? УОД е социален проект, който осигурява равномерно разпределение на парите на гражданите на дадена страна или на определен район, независимо от техния статут и положение. Плащанията се извършват от държавата или друга институция, без те да изпълняват никаква работа. Доходът следва да гарантира основните нужди на населението, като храна, подслон и образование.
Идеята за „пари за всички“ не е нова. Тя е лансирана от някои от най-ярките умове в историята, като писателят- философ Томас Пейн, правозащитникът Мартин Лутър Кинг, икономистът Милтън Фридман, писателят и Нобелист Джордж Бърнард Шоу, както и от други икономисти и философи.
Как се финансира УОД? УОД се финансира от държавния бюджет.
Според концепцията, той абсорбира съществуващите социални помощи, обезщетенията за безработица, минималната работна заплата, финансовата помощ за бедните и много други програми. Съкращава бюрократичната система, която решава кому да предостави държавна помощ, като по този начин не се губят пари заради корупцията и се освобождават ресурси.
За какво служи УОД Много експерти смятат, че това най-ефективният начин да се справим с бедността. Давайки пари директно на хората, правителството елиминира масивната бюрокрация, социалните програми и преразпределя финансите към обществеността, преодолява икономическите различия и увеличава покупателната способност на гражданите. Така се решава и проблемът с технологичната безработица, т.е. намаляването броя на работните места поради развитието на технологии за автоматизация.
Според привържениците на идеята, гарантираният месечен минимум не лишава хората желанието за работа, тъй като повечето работещи считат за важно това, което правят и чувстват, че обществото оценява работата им.
Заплахи от въвеждане на УОД. Идеята също има страстни противници, които критикуват този вид социална субсидия.На първо място е опасността, че хората могат просто да спрат да работят. Следва намаляването на производството в икономиката, водещо до срив.
УОД може да застраши престижа на образованието, да увеличи зависимостта на лицата от държавата, да отслаби демократичните институции, да дискриминира други хора, които не разполагат с гражданство и ще изисква сериозни разходи.
Експериментът с УОД започва в холандския град Утрехт от следващата година.
/Класа/