Григор ПОПОВ –една невероятна личност, любопитна да преживее всичко интересно и стойностно

temenuga-500x662Григор  Николов Попов е роден на 12.Х.1879 г. в Разград в семейството на Никола Икономов – Жеравненеца и Станка Николица Спасо Еленина. Той е деветото, последно чедо на тази знаменита възрожденска двойка. И не само родителите му – славни са и предците му, а те са известни доста назад във времето. През 1740 г. в с. Жеравна се ражда Григорий – прадядо на Григор Попов. Малко са сведенията за него. Известно е, че е бил „писмовен” (т.е. грамотен) и че се е покалугерил, приемайки името Герасим. Жеравненският летописец Данаил Константинов е намерил негови „преписки” върху църковни книги. Сам той се е подписвал под тях като „Григорий Иверец”.
Неговият син поп Тодор – Стария, дядото на Григор Попов, се счита за родоначалник на рода. Той е учител-свещеник с ръст и мироглед – колосални. Но и бунтар – ходи с препасан под расото меч. В 1829 година повежда народа и посреща до Котел войските на Дибич (Забалкански). За тази си постъпка е обесен в Търново, след като пренебрегва спасителното предложение за потурчване и стъпква демонстративно предложения му фес. Тялото му е захвърлено на бунището, но родолюбив българин – Кънчо Фучеджиев, го пренася на гръб в кожен чувал до Къпиновския манастир, където го погребват.
Не по-малко колоритна личност е чичото на Гр. Попов – поп Тодор, но за разлика от баща си, наречен Младия. Той е първородният син на поп Тодор Стария, по-голям брат на Никола Икономов. Също учител и свещеник с грамаден ръст и силен характер. Отличава се със силна воля и огромна деятелност. Освен преките си задължения се занимава и с много други дела. Сръчен и изобретателен, сам си шие кундурите, расата и килимявките, сам прави план и помага при строежа на къщата си, вари билки в казана за ракия в двора си, лее куршуми и ловува, отглежда лозе, построява голям басейн, който и сега се нарича поп Тодоров вир. Колкото и да му е сладко яденето, изяжда само толкова, колкото счита, че е нужно, когато лови риба, ако хване повече рибки или ако са дребни, връща ги обратно и други подобни „чудатости”. И той не стои настрана от борбата за освобождение. Храни четата на Хаджи Димитър, крие Левски в олтара на жеравненската черква. Не остават скрити тези му прегрешения и лежи четиридесет  дни в сливенската тъмница. От десет деца живи му остават само четири, но това не го спира и поощрява единствения си син да постъпи в четата на Стоил войвода. Този му син – Симеон Икономов, първи братовчед на Григор Попов, се спасява по чудо след разгрома на четата. По-късно той се преселва в Разград и открива първата печатница след Освобождението.GR2
Бащата на Григор Попов – Никола Икономов, е вторият син на поп Тодор Стария. Останал сирак на десет години, той расте под грижите на по-големия си брат. Отличава се с огромна любознателност и упоритост. Отначало учи в Жеравна под ръководството на баща си, но по-късно се самообразова. Владее писмено и говоримо гръцки, сръбски, турски, руски и френски. Учител, свещеник и деен общественик, той е инициатор на новости в образователното дело в Разград, активно участва и в църковните и освободителните дела. Той въвежда светското образование, въвежда взаимоучителната метода, за което превежда от гръцки „Ермения”- ръководство за тази метода, открива девическото училище. Сътрудничи на „Цариградски вестник” със статии и стихове. Към него се обръща Ангел Кънчев когато идва в Разград, за да основе таен революционен комитет. По време на Освободителната война предава тайни сведения на руските войски за разположението на разградския гарнизон. След Освобождението е назначен за председател на Окръжния съвет и е избран за депутат в Учредителното Народно Събрание – подписва Търновската конституция. Едно от най-значимите му дела е написването и издаването на първата книга по земеделски проблеми в България – „Земледелие”, с която става родоначалник на българската земеделска книжнина.
Майката на Григор Попов- Станка Николица Спасо-Еленина, е първата българска поетеса, оригинална преводачка, учителка и общественичка.
Това е съвсем накратко летописът на един род, в който любознателността, упоритостта, оригиналността и родолюбието се засукват с майчиното мляко.

* * *
Девет деца имат Станка и Никола Икономови. Шестте им дъщери са учителки, омъжени за видни български общественици. Дъщерята Стефания е първата жена в Разград, завършила висше образование в Киев, преводачка и писателка. Другата дъщеря, Дочка, е председателка на женския клон на дружеството „Червен кръст” в Разград. Райна е първата детска учителка в града и т.н.
Григор Попов расте в топла семейна атмосфера – гален и любим син и брат. И той е буден, палав, непокорен. Любознателен е, но както пише в спомените си неговият племенник Николай Икономов (син на брат му Илия Икономов), „чистата” гимназиална наука не го привлича. Избива го все на общественост, на поезия, на литература и творчество. Николай Икономов описва външния му вид: „Спомням си го и сега – строен, красив младеж, облечен спретнато в „европейски дрехи”, с мека шапка, копринена кърпичка в горния джоб и цветенце в бутониерата.” Тъй като проявява интерес към изобразителното изкуство, през 1895 година родителите му го изпращат в Прага да учи рисуване, но през следващата година баща му почива и той се връща в Разград.
От този момент започва, може би най – многоликият период от живота му. Той е ту актьор, ту чиновник, ту комита, ту журналист, като се превъплащава във всяко поприще без особени усилия. Такива са надарените личности – темпераментът им ги тласка в различни посоки, те са любопитни да се докоснат до всичко интересно и стойностно. През този период в Разград се подвизава Матей Икономов като режисьор в любителския театър към читалището в града. Григор Попов се включва в любителската трупа и едновременно е и чиновник в общината. Тъй като се отличава с подчертан артистичен вкус, той бързо става помощник на Матей Икономов. В същото време, двадесетгодишен (1899 г.), превежда и издава в отделна книжка „Съвременният мир” – писмо на Лев Николаевич Толстой до международната конференция за мир (предложена от руското правителство), в което авторът споделя своите схващания относно разоръжаването, отказа от военна служба, държавното устройство и др. В увода Григор Попов представя Толстой като мислител, който вижда „… в живота на съвременното общество една голяма несъобразност с  разбирането на справедливостта и човеколюбието, той вижда в сегашното обществено устройство една пълна несправедливост, едно жалко разрушаване на качествата на човека, отличуящи го като същество мисляеще и чувствуеще…”. Не е трудно да се досетим, че двадесетгодишният младеж застава зад тези схващания на великия руски писател и решава да ги направи всеобщо достояние. Това говори за зрелост и установен мироглед. Известни са и няколко негови стихотворения от този период, отпечатани в тогавашния (1901 г.) разградски вестник „Позив”.GR1
Неспокойният му дух го отвежда в София, където влиза в средите на тогавашните поети и писатели. Темпераментен, контактен, духовит, той се сближава с Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов. Запознава се с Гоце Делчев, а по-късно и с Яворов и става техен съмишленик и съучастник в борбата им за освобождението на Македония. Въпреки молбите на годеницата му и тревогите на майка му, той на два пъти (през 1902 и 1903 г.) влиза в поробена Македония. Първия път начело на четата е Михаил Чаков, а втория – Гоце Делчев. Яворов е участник и в двата похода и ги описва в „Хайдушки копнения”. Григор Попов също пише спомени за тези дни, които са напълно автентични, тъй като той казва, че си е водил бележки всеки ден. Спомените са проникнати с голямо уважение, любов и преклонение пред личността и подвига на двамата велики българи. С присъщата си скромност Григор Попов се представя повече като наблюдател, а всъщност той е пряк участник, наравно с другите четници.
През 1904 година е отново в Разград – организира любителска трупа, наречена „Театрална дружинка”, където е актьор и режисьор.
Но, … неспокоен дух.  Само две-три години по-късно и той е отново в пътуващата трупа на Матей и Маня Икономови, в т.нар. „Съвременен театър”. Трупата изнася 135 представления с подготвени 14 пиеси в различни градове и села в страната. През 1908 година се явява на изпит за професионален артист и е актьор в трупата на Стоян и Роза Попови, а през 1910 година се оженва за Стоянка Георгиева – учителка от Разград. Раждат им се три деца – първото умира. Следват неспокойните години на Балканската и Първата световна война, в които Григор Попов участва. След приключването им е отново актьор в пътуващия театър на Георги Донев, с който обикаля цялата страна. Изключително добронамерен, приветлив, шегаджия и чешит, той има познати и сърдечни приятели във всички градове и села. Показателна е следната случка, разказана от съпругата му Стоянка на сина им Ангел Попов. В късна зимна вечер трупата замръква при малко ханче, накрай провинциално градче. В ханчето е полутъмно и задимено. Актрисата Мара Тотева изразява съмнение, че тук вече Гришата надали ще има приятели, които да им помогнат да се настанят, нахранят и стоплят. Но едва отворили вратата и се чул възглас: – О,о, Гриша! Добре си дошъл!GR3
Григор Попов е  добър актьор и режисьорите му възлагат главни и отговорни роли, а и се съветват с него при подбора на репертоара, какъвто е и случая с Матей Икономов и Роза Попова. „ Тъй като Гришата е рядко културен и начетен човек (спомени на Борис Денизов и заслужилия артист Крюгер Николов), естет с добър вкус и високи изисквания, той всъщност е не само актьор, но и съветник и съдружник с авторитет и тежест в оценките.”
Накратко това е животът на Григор Попов до 1922 година, когато се връща в Разград с намерението да започне издаването на вестник. Той споделя това си намерение с приятели, но те са доста скептично настроени и никой не подкрепя това му начинание, считайки го обречено на неуспех. „Това… както казва той… ме смути, но не ме обезкуражи.” За издаването на първия брой са нужни 500 лв. , той има 300, но това не го отчайва и въпреки равнодушието към културните начинания и липсата на обществена подкрепа, той успява и на 13.VI.1922 година първият брой на вестник „Разградско слово” е налице. В него редакторът обещава „… да се ограничи в тесните рамки на една положителна обществена дейност…” и на „чисто местни нужди: стопански, благоустройствени, санитарни и културни…”. Той казва, че него го интересува въпросът за чистотата, благоустройството и осветлението на града и околността, че ще се постарае да обедини гражданството, за да може с общи усилия да се постигнат необходимите резултати. Журналистическата дейност на Григор Попов е описана най-добре от неговия сътрудник Венелин Иванов, който пет години е негов пръв помощник. Той казва, че въпреки голямата разлика във възрастта, между тях се установяват близки, приятелски отношения и това му дава възможност да опознае добре човека, журналиста и общественика Григор Попов. Той обича да дружи с млади хора и тъй като е „… изключително общителен, много духовит, винаги в добро настроение, той имаше приятели във всички среди на някогашната общественост, навсякъде го посрещаха дружески. Скромността беше една от неговите главни отличителни черти. За своите обществени заслуги не обичаше да говори…”. И пак по спомени на Венелин Иванов „… Григор Попов умее да работи със сътрудниците си. Ако му е необходима уводна статия по някакъв въпрос, той няколкократно преди това непринудено започва разговор, изказва мисли и разсъждава по повдигнатия проблем след това поставя задачата да се напише статия на тази тема. По този начин той е подготвил сътрудника си и написването на статията се оказва леко.”
През този период Григор Попов е активен сътрудник на столичните хумористични вестници „Смях” и „Барабан”. Покрай тази си дейност той се запознава с Димитър Подвързачов, който е редактор на вестник „Смях”. Те стават добри приятели, толкова добри приятели, че живеят заедно 12 години. Григор Попов казва в спомените си, че през това време той не е имал по-верен и по-ценен приятел от Подвързачов.
В тези години Григор Попов е първо актьор, но и журналист, както и по-късно след връщането си в Разград, той ще бъде журналист, но няма да престане да се занимава и с театър. По негова покана в града гостуват театри, сформира се самодейна трупа към читалището, във вестника се отразяват всички събития на театралния живот в града и околността, излизат отзиви за представления и други.
Не е лесно списването на вестника – вечното безпаричие, безразличието и апатията на обществеността трябва да се преодоляват ежедневно и на изпитание са подложени волята и стоицизмът на Григор Попов. Но вярата в полезността на делото и желанието за успех надделяват и вестник „Разградско слово” е най-дълго издаваният провинциален вестник преди 9.IX не само в Разград, но и в страната.GR
Вестникът излиза веднъж седмично и в него намират място всички събития – празници, политически събрания, сказки, обсъждат се различни теми: здравни, исторически, за възпитанието на децата; научни факти и новости, съобщения за годежи, сватби, изложби; обяви; жълта хроника; хумор и други. Отразяват се гостуванията на театри със съответни рецензии за играта и режисурата, отразени са конгресите на журналистите, читалищната дейност и всички културни прояви, успехите на разградските туристи. Отбелязвали се с възпоменателни статии кончините на починали видни граждани на Разград и страната – актрисата Мара Попова, проф. Боян Пенев. По случай 20 години от смъртта на Димчо Дебелянов в няколко поредни броя излиза поредица от спомени и статии. Отразено е възпоменателното утро за Димитър Подвързачов, което е проведено по почин на „Разградско слово”. Отбелязват се и юбилеи: на актьора Иван Дюлгеров, на разградската гимназия и други. Всички значими обществени въпроси намирали място на страниците на вестника. Например в бр. 399/3.III.1933 г. Григор Попов повдига въпроса от необходимостта от театрална сцена и предлага да се построи „… една нова сцена към сегашния театрален салон”.
През 1926 г. в Разград работи известният лекар-хирург Хари Варкони, който е  „ любимец на града, околията и почти цяла България.” За съжаление той е уволнен под предлог,че е чужд поданик. Вестник „Разградско слово” откликва веднага и не само отразява проблема, но е начело на кампанията и под натиска на общественото мнение способният лекар е назначен отново.
През 1933 г. от страниците на вестника е отправен укор към безразличието и апатията на обществеността, която не реагира на факта, че е възможно закриването на гимназията, поради липса на средства. Дава пример как гражданите на Пазарджик реагират в подобна ситуация.
Вестникът застава начело на протестна акция против Ньойския договор по случай 15-та годишнина от сключването му.
Могат да  бъдат изброени много примери на високо гражданско съзнание, безкомпромисност, решимост и ясна журналистическа позиция.
Прави впечатление, че вестникът не само отразява събитията. В лицето на редактора и неговите сътрудници, той е инициатор на културни прояви, протестни акции, благотворителни начинания и други, той е действащ фактор при решаване на проблемите.
И друго впечатлява: тонът –толерантен, коректен, на места хаплив и критичен, но не злобен и оплюващ. Езикът е разбираем, чист български, а не „ купешки”. Стремежът на авторите е да се издигне нивото на читателите, а не гоненето на евтина популярност.
Много още може да се пише за човека, журналиста, театрала и общественика Григор Попов-Гришата. Дейността му е разнообразна, животът му е изпълнен с трудности и лишения, но той е получил и голямо признание. През 1942 г. приятели и почитатели на Гришата решават да отпразнуват 30- годишната му журналистическа дейност и 20 годишнината от издаването на вестник „ Разградско слово”. Организиран е акционен юбилеен комитет, който със съдействието на Съюза на провинциалните професионални журналисти, на който Григор Попов е член, се заема с отбелязването на журналистическата и обществената му дейност. Подготвя се музикална програма.Слово за дейността на юбиляра  изнася И. А.Волний – секретар на Съюза  на провинциалните професионални журналисти. Поднесени са приветствия от представители на учреждения, организации, приятели и др. И тук проличава огромната популярност на Григор Попов. За юбилея той получава над 80 телеграми и много писма от близки, приятели, от редакции на столични и провинциални вестници, които отбелязват събитието на своите страници. Съюзът на журналистите прави предложение за награждаването на юбиляра с Орден за граждански заслуги, офицерски кръст с корона IV-та степен, който му е връчен на 7.ХII.1942 г.
Израз на голямата популярност на Григор Попов сред гражданите на Разград е и фактът, че и двамата му синове Ангел Попов ( живущ в Разград) и Тодор Попов ( живущ в Кубрат) до края на живота си биваха наричани „ Гришата”.
Григор Попов почива на 28. III.1945 г. на 66 години.

АКРОСТИХ ЗА ЮБИЛЯРА
Венелин Пецев
Години дълги в стария ни град
Развяваш ти на словото байрака
И твоите дела не ще умрат
Голяма чест за тях ти днес дочака!
Очите ти се пълнят със сълзи:
Разбран си, оценен си днеска ти.

Повдигат се и нашите души
От някакви невидими криле-
По твоя друм дългът ще ни зове!
Обични, юбиляро, здрав бъди,
Високо твойто знаме да плющи.

Отзиви за Григор Попов от негови близки и сърдечни приятели и близки:
Христо Динев – актьор от Варненския театър в мемоарната си книга „ Пътешествие по суша и вода”:
„… Гришата е славен приятел, свой човек между актьорския свят, журналист, зевзек по хумористичните списания, неуморен деятел във всички направления в делиорманския край,това старо огнище на просветата и националното съзнание. Гуляйджия, авджия, във всяко село на независимата република на чалмите и калпаците си има свои ятаци, бият контрабанда диви прасета и фазани в царския резерват и пият вино в газена тенекия. На голямо уважение е сред смесеното население на Делиормана, слагат го по-горе от русчушкия окръжен управител. Пей дава да ти претегли зелената кратуна, паднеш ли му на мушката –да те няма в онзи край на майтапчиите проклети! Когато скучае, праща хабер на закъсали аркашки да му гостуват на здрава храна и напиване.”

Венелин Иванов-постоянен сътрудник на вестник „Разградско слово”:
„… в тридесет годишната си дейност на редактор и в двадесет годишния път на вестника няма черни петна. Делата му блестят с чистотата на девствен сняг.”

Крюгер Николов – заслужил артист:
„ … Да се служи 30 години с перо,със слово и с дело на истината,на борбата за напредък и за усъвършенстване,това действително е един подвиг при условията на нашия обществен живот.Точно този подвиг е извършен от г-н Григор Попов,уважаван редактор на в. „Разградско слово”.

Климент Далкалъчев – началник отдел при Дирекцията на националната пропаганда:
„… За човека Гриша Попов, който винаги е жив за мене…”
„…Най-голямо впечатление, което ми доставяше истинска наслада, бяха оценките, които и до днес пазя в „Разградско слово”, редактиран от заслужилия и незабравим наш колега       Григор Попов, наричан от всички „ Гришата”. Благодарение на неговия извоюван авторитет и отзивчивост, той беше станал    пътеводна звезда на всички културни прояви, на които даваше широка подкрепа в своя вестник.
Делят ни години от неговата смърт, но споменът ми за него е  винаги жив и с чиста съвест по случай 100-годишнината на Разградския театър, препоръчвам да носи името „Гриша Попов.”

Станчо Бакалов – редовен сътрудник на в. „Разградско слово”:
„…  Григор Попов служи над 30 години преди всичко на родината,която за него е светиня.
Своята позиция той никога не промени – всякога бодър страж на националните каузи и идеали, всякога смел боец против враговете на народ и държава.
Общественото му дело е плод на съкровените му убеждения, на неговия светъл идеализъм. В 30-годишната му обществена служба няма сенчица от корист и кариеризъм.”

Николай Ил. Икономов – племенник на Гр. Попов:
„…  От художество, от комитлък, от обществена дейност, от литературно творчество и публицистика, няма прокопсия, затова през всичкото време чичо ми си остана сиромах. Буден, но с неопетнена душа, отдаден в служба на обществото.”

И.А. Волний – секретар на съюза на  провинциалните  професионални журналисти в България:
„…  Григор Попов или Гриша, както го наричахме колегите му,започна своята журналистическа и обществена дейност преди повече от 30 години в София. И още от началото със завиден успех,защото бе един от талантливите наши журналисти.
… Каква е наградата за тази му повече от 30 години обществена дейност? Ние,неговите съграждани,най-добре познавате положението му,пълна саможертва на своя дълг.”

Иван Енчев / Видю/:
Рецензия във вестник „ Разградски новини” бр. 2/2. ХII.1905 г. за представянето на пиесата „ Възпитатели” от театралната дружинка към читалище „Развитие”
„…тая, последната бе изнесена добре, повече, отколкото можеше да се очаква; почти всички актьори играха сносно, а някои от тях издържаха ролите си докрай умело, с твърде смел артистичен похват и по-добра игра от оная, на г-ца Иванка Неделчева в ролята на Гиза Холм и от оная на Григор Попов в ролята на Флеминг, не можеше да се очаква и от актьорите на „ Сълза и смях”

Борис Денизов- актьор и режисьор в театър „Нов свят”- подготвя репертоара си в Разград:
В писмо до Ангел Попов, син на Григор Попов
„…  А що се отнася до татко ти Гриша Попов, навремето той беше един рядко културен и начетен човек в нашите артистични среди.Той, като артист работи с именитите на времето културтрегери  Матей Икономов и Роза Попова, артисти, които бяха наша национална гордост, на които Григор Попов беше сътрудник. Помня Матей Икономов, когато съставяше репертоара на театъра си, изборът на пиесите правеше Григор Попов, чието мнение беше авторитетно и много правдиво.

Теменуга ИВАНОВА

Снимката, на която Григор Попов е със съпругата, си и е сниман в периода, когато живее в София, е от фонда на РИМ – Разград, другите две са от фонда на Държавен архив – Разград

Рисунката е на художника Д. Арнаудов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *