Час и половина преди откриването на Панаира на киселото мляко в Етнографския музей бе пълно с деца. Част от тях, облечени в народни носии играеха на поляната игри като „Прескочи кобила“, „Гори-гори кърпа“, „Фър-фър, Ганке“, „Гърненца“ и много други, които са добре известни на хората, родени преди епохата на компютрите. Други бяха надвесени над масички под асмата и за два часа създадоха: варакосани чимширени китки със златна пара, изделия от плъст, колиета и гривни от вълна, книгоразделители с нарисувани капански шевици и рисунки на носии от всички етнографски области на България. 
Това бе премиерата на детска работилница „Чудесия“ – една идея, която отдавна се подготвя от етнографа Даниела Ганчева. Заниманията се провеждаха и в трите панаирни дни преди обяд и следобяд . Децата ставаха все повече и повече, идваха и техни връстници, които се занимават в ЦУТНТ, в център „Резонанс“, в Сдружение „ЖАНЕТА“, а покрай децата – и много родители, баби и дядовци.
Възрастните, които направиха възможна „Чудесията“ в трите панаирни дни са отлични специалисти в своите области, както големи творци и запалени родолюбци. Детските игри „от времето на баба и дядо“ бяха подготвени от Радославка Джебарова и детския клуб в с. Осенец. След като показаха игрите, децата в носии започнаха да учат на тях и останалите свои връстници. Варакосаните чимширени китки бяха изработвани под указанията на художничката Катя Тодорова. Донка Иванова (майстор занаятчия) учеше децата на старинния български занаят плъстене на вълна – оказа се, че и мокрото, и сухото плъстене е достъпно и интересно за деца от 3 до 18 години.
Художничката Таня Стоянова обучаваше децата как от вълна и прежда могат да изработят цветя, колиета, гривни и други страхотни аксесоари. А научната част, поднесена чрез игрови методи бе разработена от реставратора на музея Стоянка Савова. Тя бе подготвила рисувателни задачи на принципа на книжките „оцветявки“. Децата оцветяваха мострата на шевицата, гледайки от оригинал или снимка, а след това си правеха разделител за книга с помощта на нарисуваната от тях шевица, мъниста, червен конец, и – разбира се – златна пара. Оцветявайки подготвени модели за носии, те се запознаха и с облеклото на своите предци от цяла България.
Страхотен пример, как традициите се запазват и предават на най-малките под формата на игра и как стотици деца три дни се забавляваха без да се сетят за компютър.
/e-Razgrad/
