Българските полярници поемат нова експедиция – 25-ата. Те ще продължат изследванията със свои колеги от Европа, Южна и Северна Америка, Азия и Нова Зеландия. Предвидено е изпълнението на проект, свързан с изкачването по нов маршрут на най-високия връх на планината Фризленд и премиерни изкачвания на върховете Левски, Борис и Симеон от планината Тангра на о-в Ливингстън, в който ще участват покорителите на Еверест Дойчин Боянов и Николай Петков.
Паралелно с научната програма се предвиждат редица културни събития за отбелязване на юбилея на българските полярни изследвания, каза в интервю за „Труд“ геологът Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания
В началото на октомври в Кърджали ще се състои първата Балканска среща на младите полярни изследователи, в която ще участват представители на Република Турция, Румъния, Гърция и Македония.
В края на ноември в Софийския университет ще се проведе изложба на карти на Антарктида от началото на XV век до днес.
Съгласно предварително проведените разговори със Западно и Средноевропейския митрополит Антоний се очаква православният ни параклис „Св. Йоан Рилски“ със завършената нова сграда да бъде официално осветен.
Още от края на миналата година сме изготвили Национална програма за полярни изследвания, която отлежава в Министерството на образованието и науката. Надяваме се тя да бъде съгласувана и да влезе за одобрение в Министерския съвет преди летния отпускарски сезон, каза още проф. Пимпирев и добави:
Научната дейност в полярните региони не са някакви отвлечени изследвания и задоволяване на научно любопитство. Тук са направени едни от най-големите открития, засягащи цялото човечество. Например изтъняването на озоновия слой, екстремното топене на полярните шапки, намирането на живот отпреди 10 хиляди години в запечатаните под 4 км лед огромни езерни басейни в Източна Антарктида. Арктика и Антарктика са лакмусът на климата на Земята и имат определящо значение за глобалните климатични промени и повишаването на морското ниво. Те са изключително богати на разнообразни полезни изкопаеми и най-големият резервоар на сладка вода на планетата. Трябва да се гордеем, че българските учени работят заедно със своите колеги от цял свят по такива научни проблеми, от които зависи бъдещето на човечеството.
България не е една забутана държава в югоизточния край на Балканския полуостров, а е със сериозно присъствие на един континент, по-голям от Европа и Австралия. Тя е уважавана полярна нация и определено с полярните си изследвания е предмет на завист от балканските си съседи.
Нашата планета е динамична взаимносвързана система. Доказано е как през последните 40-50 г. в световен мащаб, метанът в атмосферата се е увеличил със 100%, а въглеродният диоксид – с почти 60-70%. Всичко това води до парников ефект, топене на ледниковите шапки и повишаване на морското ниво. Така се променя циркулацията на въздушните маси и затова има наводнения в различни места по света, а на други има засушавания. За мен най-важната последица от глобалното затопляне е повишаването на нивото на Световния океан, който може да залее обширни площи от най-гъстонаселените части на планетата, с над 1 млрд. жители, като тяхната миграция и търсенето на прясна вода и храна ще доведе до небивала световна криза, каза директорът на Националния център за полярни изследвания.
Cross.bg
