В първите години след създаването си на 5 юли 1879 г. българската армия няма официален боен празник. Следва се традицията на руската армия, според която всяка бойна част чества свой годишен празник, задължително свързан със светец от църковния календар. Едновременно с това някои части възпоменават и дати на паметни битки от Руско-турската война. Военният министър полк. Паренсов забранява, с една от първите си заповеди от 1879 г., подобни празници, като се позовава на неоправдани разточителни разходи. Още на 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър Батенберг учредява военния орден “За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с Указ № 5 от 9 януари 1880 г. се постановява честването на Деня на храбростта в българската армия . В началото отбелязването на празника е скромно – церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За храброст” и военни паради главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голяма пищност на честването, дори по време на войните празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите, тържествата завършват с военен парад. Някои военни историци наблягат на факта, че привилегията да празнуват в този ден имат само онези, които са наградени с ордена “За храброст” и е напълно погрешно той да се смята за общовойскови празник. Едва от 1891 г. той се свързва с църковния празник на Св. Георги Победоносец – 23 април по Юлианския календар, тогава официален празник и за държавата. Но той винаги си остава привилегирован почетен празник само за носителите на военния орден.
От 1884 г. съществува специално разписание, когато в тържествени и празнични дни войската се освобождава от занятия, частите участват в паради, молебени и панихиди. Все още не е учреден специален боен празник на армията, но в датите присъстват сключването на Санстефанския мирен договор, Св. Георги Победоносец /честван тогава на 23 април/, Св. Димитър Солунски /20 октомври/, Св. Николай Чудотворец. Особено място в живота на войската заема Богоявление, когато по традиция се извършва водоосвещаване на бойните знамена. През 1893 г. празникът е съпътстван от 21 топовни салюта, но това все още не е бойният празник на армията.
След Сръбско-българската война /1885 г./, от 1886 г. по силата на министерска заповед са празнувани годишнини от победите при Сливница, при Драгоман, при Цариброд, превземането на Пирот. В тези дни се отслужват панихиди за загиналите офицери и войници, частите произвеждат църковни паради, а на войниците се дава по-добра храна /по специална разкладка/.
През 1888 г. военният министър полк. Сава Муткуров отменя празничния календар на полк. Паренсов и въвежда ново разписание на дните за молебени, панихиди и паради. За първи път е въведен общ боен празник на българската армия, който е разделен на две дати – на 7 ноември се чества Ден на падналите войници и се отслужват молебени и панихиди. На 8 ноември /Ден на победата при Сливница/ се произвеждат военни паради. В последствие /1898 г./ всички военни чествания се обединяват в датата 15 ноември, когато са завършени военните действия по време на Сръбско-българската войска. Празникът на победите е боен празник на българската армия, но той не придобива широка популярност в обществото и остава предимно за войската, военнослужещите и техните семейства.
Победоносното настъпление на 1-ва и 2-ра българска армия по време на Първата световна война срещу сръбските войски съвпада с Празника на победите /15 ноември/. Главнокомандващият ген. Никола Жеков издава заповед, с която поздравява целия личен състав на армията с “този велик празник, който ще вещае на поколенията за неговите воински добродетели и за несъкрушимата му енергия”.
Важна промяна търпи този празник през 1916 г., когато при преминаването от Юлианския към Грегорианския календар се пропускат 13 дни и той се отбелязва вече на 27 ноември. Още повече след превземането на Тутраканската крепост на 5-6 септември българската армия печели нови победи, връща си Южна Добруджа, а до края на ноември напредва към Букурещ. Има сериозни основания за тържественото честване на празника.
Обрат в този празник, обаче, настъпва през 1919 г., когато точно на тази дата е подписан Ньойският договор. Неговите клаузи буквално осакатяват и унижават България. Така че в следващите години този празник търпи развитие. Всяка година на същия ден в страната се провеждат протестни манифестации срещу Ньойската несправедливост. Войската е променена в изключителна степен, но тя продължава да чества бойния си празник. Тържествата се съсредоточават във Военното училище в София. Последното честване на Празника на победите е през 1925 г. Оттогава като боен празник на българската армия се чества вече Гергьовден, който след промяната на календара е на 6 май. А в дните около 27-ми ноември военните издания публикуват материали основно за несправедливостите на Ньойския договор. Само през 1941 г., във водовъртежа на Втората световна война, когато българските войски отново се завръщат в Македония, Беломорието и Добруджа, е припомнен старият боен празник – отбелязан на 27-ми ноември с манифестации и речи, като ден на славата на българското оръжие.
Разградският 19-ти пехотен полк има свой боен празник – това е датата 6 септември, когато през 1916 г. той е един от тези военни части, които изнасят основната тежест на Тутраканските боеве и ги превръщат в епопея. Като боен празник на полка се налага в годините след Първата световна война. Местната преса ежегодно отделя достойно място на страниците си на този празник, а разградското гражданство е изключително съпричастно в подобни чествания. Създава се усещането, че чувствата между войска и гражданство са взаимни.
След 1944 г. е наложена друга празнична система, друга идеология, които подменят дните за честване на Деня на храбростта Гергьовден и Деня на паметта Архангелова задушница с други празници. Едва в последните години тези празници са актуални във военния календар. Със заповед на министъра на отбраната Валентин Александров от 4 март 1993 г. е въведен 6 май като официален празник на Българската армия. А 27-ми ноември си остава за обществото датата на Ньойския диктат. Но трябва да се знае, че във военния календар този ден, макар и за известно време, е отбелязван като Празник на победите – защото той е спомен за една спечелена война, която е прослава за българската армия. Затова нека днес тази дата звучи със смисъла на Празника на победите!
Нели НИКОЛОВА – Регионален исторически музей, Разград