Държавата обикаля по области и пита фермери и ветеринарни лекари за подготвяните промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, а в Разград срещна сериозен отпор. Това се случи днес. Тук бяха заместник-изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ д-р Дамян Миков и Стилиян Митев от Министерството на земеделието и храните.
Залата търпеливо изчака тромавото, монотонно и много бавно изговорено експозе на зам.-директора на БАБХ, в което той обясняваше, че промените трябва за подобрят връзката фермер – регистриран ветеринарен лекар /разбирай – личен лекар на животните в стопанството/ – официален ветеринарен лекар /разбирай – назначеният от държавата ветеринарен лекар в общината/. Целта – детайлно изясняване на правата и задълженията и, разбира се, санкциите при неизпълнение на задълженията. Които, стана ясно по време на бурната дискусия, са отправени в огромния процент от случаите към фермерите и частните ветеринарни лекари.
Те вкупом оспориха твърденията на гостите от София, че заложените в закона промени ще предотвратят ново усложняване на епизоотичната обстановка. Възроптаха гласно, че промените в закона са готвят без да се питат навреме и наистина да се вземе мнението на реално заетите в бранша. Не оспориха нуждата от предлаганата държавна профилактична програма за следващите три години, но изразиха силно съмнение в нейната функционалност, стъпвайки на практиката досега.
Фермер от Печеница постави седем въпроса на д-р Миков и го засипа със снимки на отнесените от фермата му 27 дойни крави, болни от туберкулоза, в което той и до днес не е убеден. Попита и кой реши по колко ще е обезщетението на килограм и защо даже и тази измислена сума не му е платена в регламентираните от закона трийсет дни след отнасянето на животните, а вече 275 дни /!?/. И напусна след като чу, че ще му отговарят като се запознаят детайлно с казуса, с който обаче, с пълен набор документи Зейти Мехмед е запознал по веригата всички в държавата, като се почне от президента надолу. При това не с дата вчера.
От името на колегите си д-р Никола Досев поиска в закона да бъде изрично уточнено кой ще плаща на частно практикуващите лекари допълнително вменяваните им в задължения с доста гъста периодичност – фермерите или държавата?
На срещата стана ясно, че се мисли за създаване на специални ветеринарни екипи, които на място да помагат на лекаря на определена ферма за точна диагноза при съмнение за рисково заболяване. Което бе оспорено с познатите и сега подобни екипи, които бяха оприличени като специални шпиц-команди от пенсионирани и полуалкохолизирани старчета, тръгнали по села и паланки да плашат със закона и държавата тези, които напук на нея продължават да гледат животни.
Д-р Дамян Миков бе предупреден да се огледа внимателно около себе си в Агенцията и да си отговори на въпроса защо българските фермери и ветеринарни лекари не вярват на анализите в българската лаборатория, а носят проби за анализ в Румъния. Илюстрацията дойде от общински ветеринарен лекар, познаващ отблизо „туберкулозния“ проблем във фермата в Печеница. Там в продължение на месеци получили 27 отрицателни за наличие на болестта проби, а само за по-малко от седмица – всички те били обърнати с положителен знак. Същото е положението във ферми в Лудогорци, Тодорово, Раковски…, твърдят фермери и ветеринари.
От името на фермерите д-р Димитър Обидимски попита кой и защо решава, че Делиорманското говедо, което е два пъти по-едро, трябва да бъде оценявано при обезщетение два пъти по-евтино от Родопското. „Когато родопска крава умре от студ, там получават по 1400-1500 лева. Когато тук умре крава от туберкулоза, фермерът получава между 700 и 800 лева“, твърди д-р Обидимски.
А председателят на Българският ветеринарен съюз в Разград д-р Стойчо Колев изрази недоумението си от това, че административните закони не се съобразяват с биологичните. „След 15 дни ще пристигне ваксината срещу антракс, тя има срок на годност, ще ваксинираме бременни животни ли?“, попита риторично д-р Колев.
От Разград д-р Дамян Миков си тръгна с пълна папка конкретни предложения от фермерите и частно практикуващите ветеринарни лекари. Макар и многобройни, обединителната нишка в тях бе –първо се пита и после се пишат наредби и закони, но се пита този, който е вътре в проблема. Макар че на езика на съсловието, това се превежда като „вътре в …“
Остава надеждата, че след анкетата си из цялата държава този път законодателят ще стигне до живо роден Закон за ветеринарномедицинската дейност.
/e-Razgrad/
