Къдрокосата Кристислава – момичето което никога не е тичало, полетя на крилете на първата си стихосбирка. Нейни приятели от протестите на майките на онези „уж болни деца“ обещаха и сбъднаха мечтата на шестокласничката от ОУ „И.С.Тургенев“ в Разград.
* * *
Благодаря ти, Господи!
За прекрасната майка,
която денем и нощем бди над мен.
С прекрасни коси и кафяви очи
ме буди с двете си ръце,
като слънчеви лъчи.
Благодаря ти, Господи,
че тя ми помага всеки ден
във всеки труден момент.
Тя се грижи за мен
с обич и доброта
и е най-добрата майка на света.
Обичам я толкова много,
че сърцето ми трепти дълбоко.
Обичам те, мила мамо,
и искам винаги да съм до теб само.
* * *
Вече имам книжлето „Чувствата на Криси“ с автограф от авторката. В томчето, с размери на тетрадка голям формат, са поместени 31 стихотворения. Темите са различни: от чувства към мама, братчето, приятелите в училище и празниците, до диагнозата и политиката. Няма как – Криси лично участва в протестта на майките на деца с увреждания и адресира едно от стихчетата си до Валери…
Книжката се продава, тиражът е ограничен, но по всяка вероятност „Мечтите на Криси“ ще претърпят второ издание. Тя силно се надява, че ще се намерят добри хора, които да й помогнат и тук, освен в опитите й да пребори пораженията по крачетата и ръцете от церебралната парализа.
Криси и шестгодишният Мишо сега се готвят за предстоящите празници, очакват подаръци. А веднага след това – на нея й предстои поредната терапия в София, на него – операция.
Но сега децата не мислят за това. Мишо ококорен гледа как кака му развълнувано разлиства книжката и рецитира стихчетата в нея.
Георги ТОДОРОВ