Г-жо Йорданова, Вие сте популярна личност, особено сред изкушените от политиката. Какво обаче остава още скрито от хората за Вас?
Кубратчанка съм. В Кубрат завърших средното си образование. Завърших „Право” в СУ „Св. Климент Охридски” през 1996 г. Професионалния си път започнах като секретар на Общинската избирателна комисия в Кубрат през ноември 1995 година.
Работила съм в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, започнах като експерт и стигнах до началник на дирекция „Правна”. Напуснах през 2005 година, защото в един момент си дадох сметка, че в 90% от времето си администрацията работи за себе си, а не за гражданите.
Бях съветник на проектната инициатива „Отворено управление” на Американската агенция за международно развитие. А през 2007 година създадох собствена адвокатска практика. И до днес съм член на разградската адвокатска колегия.
От ноември 2014 г до декември 2015 г. бях началник на политическия кабинет на правосъдния министър Христо Иванов. След като бламираха съдебната реформа, заедно с него си подадохме оставката.
Продължавам да съм адвокат и да работя за каузата за справедливо правосъдие и държава, която да работи в услуга на гражданите.
Пътувала съм, живяла съм, учила съм в чужбина, но съм се връщала. Учих „Английско търговско право” със стипендия на Британския съвет. Бяхме курс от 25 души от всички страни в Европа, от България бях само аз. Беше уникално, там разбрах колко неадекватно на времето е нашето висше образование. Учих пет години и половина в Софийския университет и не знаех как една искова молба да подготвя. Добре, че имаше една година практика из съдилищата, та горе-долу се понаучих. А в Лондон – след шест месеца – знаех как се пише искова молба, как се прави ипотека, как се вписва търговско дружество на Фондовата борса. Дадох се сметка в колко различни светове живеем и защо завършилите там могат веднага да започнат да работят това, за което са учили.
Била съм още на стаж в Европейската комисия, в отдела, който се занимаваше с обществените поръчки. Тогава направих първата у нас хронограма как нашето законодателство в областта на държавните и общински поръчки /така се наричаха тогава/ съответства на европейските директиви.
Основната ми специализация са обществените поръчки, административното и търговско право.
Семейна съм с прекрасен и много палав син първокласник – Йордан.
За какво Ви питат на срещите избирателите и какво пък Вие искате да стигне до тях?
Доминира настроението: „Вече на никого не вярваме! Вие какво ще направите? Защото даже и да влезете в Народното събрание, ще влезете в с малко депутати!”.
Ние ще влезем и ще кажа какво може да се направи даже и с малко депутати още тази година. Защото още тази година има да се случат няколко важни неща. И една, макар и не многочислена парламентарна група, може да влияе да се случват тези важни неща.
Първо: Този година Народното събрание трябва да избере парламентарната квота във Висшия съдебен съвет – немагистратската половина от ВСС.
А ВСС назначава и освобождава съдии и прокурори, следователи, следи за това как те работят. Този ВСС трябва да въведе и електронното правосъдие – да не ходим за всяка хартийка до съда.
Досега парламентарните групи се споразумяваха помежду си за квотите и си гласуваха, без да е ясно точно за кого. С изменението в Конституцията обаче, които Христо Иванов защитава до последно, сега всеки член на ВСС се избира с две трети мнозинство от Народното събрание. Което означава, че ей тази по-малка група депутати могат да направят така, че хора с опетнена репутация да не могат да влязат. Пак тази блокираща квота една трета народни представители може да направи нещо още по-важно: процедурата по номиниране, изслушване и избор, да не е проформа, а цялото общество да разбере за кого точно става дума и става ли той за тази работа.
Второто важно нещо тази година е избор на нов председател на Върховния административен съд /ВАС/. Работата на ВАС засяга всеки един от нас, защото там се гледат на последна инстанция незаконните актове на министрите, кметовете и общинските съвети. Председателят на ВАС се назначава от президента по предложение на Висшия съдебен съвет. В тази връзка – парламентарните групи могат да изискват това да става по ясни правила.
Това са приоритети на „Да България!”. Ние не обещаваме, че ще се справим с всички проблеми, но знаем и имаме няколко конкретни точки в програмата си.
А като своя лична кауза споделям с хората, че като народен представител ще се боря и ще внеса законопроект гражданите да имат право да съдят държавата и общините за вредите, които са претърпели заради незаконните и подзаконови нормативни актове, отменени от съда. Сиреч, ако ВАС отмени една незаконна наредба за такса смет, примерно, то сега отпадна само наредбата, но ти не можеш да си търсиш събраните незаконно от общината преди това повече пари.
Смятам, че е справедливо всеки да може да съди държавата и общината за такова обезщетение. Сегашното положение дава възможност на администрацията най-безобразно да си приема постановления и наредби и въобще да не я интересува дали съдът ще ги отмени. Защото дотогава въпросните нормативни актове ще са си свършили работата, ще са събрали от хората повече пари, които не подлежат на връщане.
Какво няма в Разград? Какво първо трябва да се случи тук, а и в Лудогорието?
Казват ми го хората на всяка среща: „Няма ги младите!”. Няма ги в Разград, няма ги в Лудогорието. Кубрат обезлюдява, селата обезлюдяват…
Какво трябва да се прави, е повече от ясно: да работим затова младите да се връщат, а и все повече да остават тук. А за да остават, трябва да се чувстват спокойни, че могат да развиват идеите си. Трябва да им създадем условия да го правят. Няколко неща са нужни: държава, която да не ги рекетира административно и да им гарантира добро правосъдие, да изгради инфраструктура и да осигури образование и здравеопазване.
Какво в българската политика не харесвате? Може ли да се промени?
Не ми харесва задкулисието: на преден план е едно, а всъщност текат други процеси. Че решенията се вземат не в интерес на гражданите и обществото, а в резултат на договорки.
Не ми харесва и начинът, по който се правят законите: системата позволява Народното събрание да приема закони, без да се допита до обществото, без да съобрази какво ще последва. Ей така – съвсем лобистки, нарушавайки собствените си правила. А неустойчивите правила са най-добрата среда за корупция и административен произвол и тормоз.
Това може да се промени. И ние работим за това – да покажем, че с почтеност може да се постигне успех. Че има стандарти и те може и трябва да се спазват. За доброто на всички!
След броени дни настъпва пролетта – символ на раждането на новия живот, на надеждата. Вашето име е Надежда. Каква надежда ще подарите на тези, които ще Ви подкрепят, а и на всички български граждани?
Аз съм много слънчев и позитивен човек.
Искам да подаря на хората смелост и вяра! Да видят, че има и друг, почтен начин. Да, той може да е по-трудният, да не е най-бляскавият, но е напълно възможен!
Нужна и малко смелост и много упорита работа!
Парламентарни избори 2017
КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ