Събитията, разиграли се край Разград по време на руско-турските войни от ХVІІІ – ХІХ в., са отразени в новата изложба, организирана от Регионалния исторически музей в Разград. Изложбата е експонирана в една от залите на ХГ „Проф. Илия Петров” по повод Деня на Разград и се открива на 27 януари 2018 г. от 17:00 часа. Посвещава се на 140-годишнината от Освобождението на България и Разград. Акцент в експозицията е сборникът с летописните бележки на разградския даскал Христофор Никович от 20 – 30-те години на ХІХ в., който гостува от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – София. Материали за изложбата предоставя и Историческият музей в Тутракан. Те са посветени на живота на известния генерал Суворов, взел участие в бойните действия на Балканите през 1773 – 1774 г.
Районът на Лудогорието влиза в състава на османската държава при похода на Али паша през 1388 – 1389 г. Самият град Разград възниква през 30-те години на ХVІ в. Във вакъфнамето на джамията на Ибрахим паша е записан като касабà (малък град). През десетилетията той се оформя като провинциално занаятчийско-търговско селище. През всичките столетия, в които Разград е част от Османската империя, той е въвлечен в бойните действия във войните, които тя води.
В периода ХV – ХVІІ в. империята води активни бойни действия далеч от Разград, в района на Централна Европа. В тези конфликти от разградска казà се изисква освен събирането на войници, така и редовни доставки на хранителни припаси за армията и кавалерията. Това става с налагането на извънредни данъци. Отзвук от навлизането на австрийските войски в Западните Балкани през 1688 г. е опитът за бунт на българското население през 1689 г. В една заповед до местните власти се изисква строго да се накажат организаторите на бунта и да се извършат обиски сред населението в района на Разград и Провадия. В този период кампаниите са успешни и разходите за войните се възстановяват от натрупаната плячка.
В хода на ежегодните войни се изгражда и османската армия. Основна бойна сила в нея е спахийската конница, съставена от собственици на поземлени владения или други приходоизточници. Те ги получават срещу правото да участват в ежегодните военни походи. Друга бойна сила е еничарският корпус, съставен от деца, събрани чрез данъка „девширме” от християнски семейства. Те са обучени в строга дисциплина и преданост към султана. Покореното християнско население няма право да служи в редовните бойни единици и формира помощни части на войнуганите. Ангажиментите им са към обоза на армията.
При един от многото походи в Централна Европа през ХVІІІ в. в Разград е донесена и камбаната, която и досега стои на часовниковата кула.
След Карловацкия договор от 1699 г. започва териториалното отстъпление на Османската империя от Европа. Постепенно като неин основен съперник за влияние на Балканите се изправя Русия. Тя има свои стратегически интереси за влияние над християнските народи и контрол над Проливите. Ключов момент в многовековния конфликт между двете държави е войната от 1768 – 1774 г. През 1774 г. руските войски за първи път влизат в българските земи. Това променя коренно и мястото на Разград във военните действия, които води Османската империя.
На 20 юни руски и турски войски се сблъскват край с. Турлак (дн. гр. Цар Калоян). В резултат от сражението турските войски отстъпват към Разград. Генерал Салтиков изпраща отряда на майор Богданов със задачата да превземе Разград и да осъществи връзка с руския отряд край Шумен. На 21 юни 1774 г. Разград за първи път е превзет без съпротива от руските войски. Близо 4 000 българи от Разград и 700 семейства от село Пороище са отведени на безопасно място в руската зона между Русе и Тутракан. В Разград е разположен малък отряд, контролиращ пътя Русе – Шумен. По-късно този руски отряд се изтегля от града. Сключеният на 10 юли 1774 г. договор край с. Кайнарджа дава право на Русия да покровителства балканските християнски народи.
Ключов момент за Разград във войните от ХІХ в. е конфликтът от 1806 – 1812 г. През лятото на 1810 г. руските войски отново навлизат в българските земи. През месец май над 2 000 жители от Пороище се вдигат на бунт и нападат складовете с оръжие в Разград. На 29 май, след превземането на Силистра, руският главнокомандващ генерал Николай Каменски заповядва на генерал Сабанеев с отряд от 1 860 пехотинци и 750 конници да настъпи към Разград. От Тутракан тръгва и полковник Сандерс с 2 600 пехотинци, 650 конници и 300 казаци. В утрото на 1 юни северно от Разград двата отряда се съединяват под командването на ген. Сабанеев.
По това време в града са разположени около 3 000 турски войници, командвани от Мехмед паша. Освен тях, в източната част около р. Бели Лом са разположени 2 000 конници, които са разбити от руската кавалерия. Руската пехота, подпомагана от артилерията, се разполага на височините около Разград и започва артилерийски обстрел на града. В руския щаб пристига парламентьор с предложение турската войска да се изтегли с оръжието си, а гражданите – с имуществото си. Ген. Сабанеев настоява за безусловна капитулация и дава половин час срок за нейното изпълнение. След отказа руската артилерия започва нов обстрел на Разград. Част от жителите на града започват да го напускат, но руски ескадрон ги разпръсква.
При ген. Сабанеев пристига нов парламентьор с предложение гарнизонът да се предаде, като се запази имуществото на жителите.
След два часа сражения целият гарнизон, начело с командира, предава оръжията си. В плен попадат близо 3 000 турски войници и офицери, оръдия, муниции и 12 знамена. От руска страна жертвите са 6 убити и 66 ранени низши чинове.
Плененият комендант Мехмед паша е изпратен в Русия. След края на войната той е екзекутиран в Цариград за това, че е предал града. Сред пленените е и бившият управител на Молдова княз Скарлат Калимах.
След превземането на Разград тук са разположени два батальона пехота и полк казаци под командването на ген. Новак.
На 16 юни турски отряд, който идва от Търговище, напада града, но руските части и българските доброволци го отблъскват.
На 21 юли в Разград идва ген. Ланжерон с 6 000 войници. На 4 август той се изтегля от Разград, за да се включи в обсадата на Русе. Съгласно получената заповед, войниците му събарят всички укрепления около града, като запалват и село Арнауткьой.
На 12 октомври от Русе в Разград с 4 000 войници идва генерал Марков. Той трябва да задържи армията на Зиядин паша в Шумен, като започва демонстративни действия, без да влиза в сражения. Поради настъпилото застудяване военните действия са прекратени и ген. Марков се изтегля от Разград.
Следващата война, по време на която в Разград отново влизат руски войски, е тази от 1828 – 1829 г. Поради бойните действия близо 1 000 български семейства от с. Арнауткьой искат закрила от руската армия. В тяхна помощ на 19 юли 1828 г. е изпратен генерал Иван Жиров с три сотни казаци, които успешно овладяват Разград. Българското население с покъщнината си е отведено в руския лагер край Нови пазар, а по- късно във Влашко. Тези събития са отразени в летописните бележки на даскал Христофор Никович.
В превземането на Разград участва и Лейбгвардейският на Негово Императорско Височество атамански полк. При обсадата на Шумен един млад офицер, по време на разузнаване вижда пушек от огън. Без да провери ситуацията, докладва на командира на полка, че е видял турски лагер. В тази посока е изпратен руски отряд, но се оказва, че това са руски войници. По заповед на император Николай І полкът е изпратен в Разград. В боевете по улиците на града казаците пленяват турски войници и освобождават от плен задържани българи. За успешната операция императорът отменя наказанието на полка.
На следващата 1829 г. Разград отново става сцена на бойни действия. През месец май в града идва Хюсеин паша, за да сформира опълчение, което да тръгне с него към Силистра. Ген. Дибич възлага на генерал Киприян Крейц задачата да унищожи тези формирования. На 17 май ген. Крейц достига до Разград с близо 3 000 войници. Хюсеин паша прави неуспешен опит да организира местното население против руските войски, след което се изтегля към Русе. Предните руски части, командвани от граф Тиман, влизат в Разград без бой. Негов разузнавателен отряд пленява турски куриер. От писмата ген. Крейц разбира за подготвено настъпление към Силистра и тръгва към Тутракан.
В хода на войната полковник Иван Липранди сформира отряд от 1 578 български доброволци.
От тях около 200 души са от Разград и Арнауткьой. През август 1829 г. корпусът разгромява башибозушките отряди на Съръчоглу и Колчакоглу. Край Разград са разбити една башибозушка част и един конен отряд от редовната армия. След края на войната отрядът е разпуснат. През 1845 г. полк. Липранди публикува своите наблюдения за българските земи. В тях отделя място и за възможното преминаване на руските войски през Лудогорието.
През Кримската война Разград не е обект на военни действия на руската армия. В Лудогорието навлиза български доброволен отряд, но той се изтегля към Силистра. Разград е въвлечен косвено във войната. Тук са разквартирувани английски и френски войски и турски части. В града се изгражда телеграфна станция. От населението се събират средства за изхранването на настанените тук войници.
Руско-турската война от 1877 – 1878 г. засяга и Разград. Тук се установява щабът на Източно дунавската турска армия. В района на града се изграждат защитни съоръжения и се разполагат близо 40 000 войници. В хода на общото руско настъпление, през декември 1877 г. ХІІІ-ти корпус на княз Дондуков – Корсаков се насочва към Разград. На 16 (28) януари части на кап. Марков влизат в града. С това започва нов период в историята на Разград. Това обаче съвсем не е първият път, когато руските войски влизат в града и водят бойни действия в Лудогорието.
Иво СТОЯНОВ – РИМ, Разград