Според народната традиция през следващите три дни – 15, 16 и 17 юли (Чурута, Пърлига и Марина Огнена) , не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Има поверие, че неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. Дните се смятат за най-горещите през годината.
На Чурута угасвали огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън“ му казвали, „жив“ огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести.
Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари. Светицата била и лечителка. На деня й в Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче край извора болният връзвал нишан: конец или парцалче от дрехата му, за да се „върже“ и болестта.
Този ден е празник и за занаятчиите, които боравят с огън – ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата през годината и на късмет.
Позабравили сме тези отколешни празници, но са останали спомените за тях като старинни култове, свързани с почитането на слънцето и огъня – негов Земен еквивалент.
Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него. /КРОСС/
