Народните представители Петър Славов и Мартин Димитров внесоха жалба до Административния съд срещу мълчаливия отказ на Комисията за защита на конкуренцията да оповести възнагражденията, които членовете ѝ получават. В своята жалба депутатите посочват, че би следвало КЗК да оповести тези данни, както е посочено в Закона за достъп до обществена информация.
На 17 юли Димитров и Славов са направили искане за предоставяне на обществена информация от КЗК по следните въпроси:
1. Каква е методиката за определяне на възнагражденията на служителите, директорите на дирекции и членовете на КЗК и тя отчита ли реално извършената работа, респективно – постигнатите (непостигнатите) резултати;
2. Какъв е размерът на изплатеното възнаграждение през първото и второто полугодие на 2014 г. и до 30.06.2015 г. на членовете на комисията, в това число основна заплата и допълнителни възнаграждения.
В законния срок от две седмици Комисията за защита на конкуренцията не отговаря на искането на Петър Славов и Мартин Димитров.
„Считаме, че мълчаливият отказ на КЗК да ни предостави обществената информация по горепосочените въпроси е незаконосъобразен и следва да бъде отменен“, посочват в своята жалба реформаторите.
Това е втора жалба, която Славов и Димитров внасят срещу отказ на държавен орган да оповести възнагражденията си. В края на месец юли новият гуверньор на БНБ Димитър Радев отказа да разкрие какви възнаграждения е получавал неговият предшественик Иван Искров под предлог, че тази информация е „класифицирана като служебна тайна“. Дни по-късно двамата реформатори внесоха жалба към Върховния административен съд (ВАС).
В края на месец юли народните представители от Реформаторския блок предприеха и законодателни промени срещу възможността на някои държавни органи да злоупотребяват със своята независимост, като определят сами възнагражденията си. Законопроектът предвижда възнагражденията в БНБ, КФН, КЕВР, СЕМ и КРС да бъдат фиксирани и публични. /КРОСС/