Със сигурност много разградчани си спомнят изключително красивата фотоизложба на Тошо Пейков „Блясъкът на Третото българско царство”, която беше подредена в Общинския културен център за Деня на Разград в края на януари 2016 г. Тогава повече от месец гражданите и гостите на Разград имаха възможността да се наслаждават на огромните цветни пана, които наистина светеха с блясъка на величието и красотата.
Във временната експозиция беше уреден и специален кът с фотографии на Иван Багрянов – разградчанин, министър на земеделието в две правителства и министър-председател на 60-то правителство на България през 1944 г.
Преди да си тръгне от Разград, авторът на изложбата Тошо Пейков направи прекрасен подарък на Регионалния исторически музей, а по този начин и на разградчани – пет от експонираните фотоси на Иван Багрянов той дари на музея – портретна снимка, семейна фотография, както и три снимки, запечатали моменти от посещението на Багрянов като министър на земеделието, в Италия през октомври 1940 г. Семейната фотография е правена през 1940 г., следователно синът му Михаил е шестгодишен /роден е през 1934 г./ Емилия Вичо Панова и Иван Багрянов се женят през 1931 г. Емилия е родена в Шумен през 1899 г. и произхожда от известен възрожденски род. Баща ѝ – д-р Вичо Панов е един от видните възрожденци на Шумен. Завършил е медицина в Монпелие /Франция/, работил е като лекар във Франция, Цариград, Констанца. Управител е на шуменската болница до смъртта си през 1916 г.
През 1936 г. Багрянов е избран за председател на Околийската земеделска задруга в гр. Нови пазар, а през 1937 г. – за член на Централното ръководство на Общия съюз на земеделските стопански задруги. През март 1938 г. Иван Багрянов е избран за депутат в 24-то Обикновено народно събрание от Разградската колегия. На 14 ноември 1938 г. става министър на земеделието и държавните имоти в правителството на Георги Кьосеиванов. На 15 март 1939 г. е избран за председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги. На 23 октомври 1939 г. в новото правителство на Георги Кьосеиванов Багрянов запазва поста си на министър на земеделието и държавните имоти. По време на 25-то Обикновено народно събрание /1940 – 1944 г./ отново запазва същия пост в правителството на Богдан Филов. Но на 4 февруари 1941 г. той депозира оставката си пред царя и се връща в стопанството си. Цар Борис III го удостоява с Народен орден за гражданска заслуга – II степен с големия офицерски кръст и Орден „Свети Александър” с големия офицерски кръст. На 25 февруари с.г. Багрянов е провъзгласен за Почетен председател на Общия съюз на земеделско-стопанските задруги. Като министър на земеделието и държавните имоти, основна цел в политиката на неговото министерство е модернизирането на българското земеделие, както и насочването на производството в онези области и направления, където селянинът и държавата могат да имат най-голяма облага.
На 27 септември 1940 г. вече е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. По това време Иван Багрянов предприема отдавна внушаваното от царя пътуване до Германия и Италия. В историческия очерк „Иван Багрянов – царедворец, политик, държавник” /София, 1995/ Илчо Димитров разказва точно за това посещение на Иван Багрянов през октомври 1940 г. Целта е да се запознае със състоянието и плановете за развитие на земеделието на тези неофициални още български съюзници. Уговорено е и посещение в Москва, във връзка със селскостопанската изложба, но то остава неосъществено поради оставката на Багрянов.
На 7 октомври българската делегация, водена от министъра на земеделието Багрянов, пристига в Берлин. Навсякъде му оказват почести, необичайни за подобна делова визита. Илчо Димитров твърди, че няма сведения да е занимаван с политически цели, които в момента Райхът преследва на Балканите. И не го приема външният министър Рибентроп, а държавният секретар Вайцзенер. Факт, който, разбира се, също би могъл да има скрит смисъл. Както и награждаването му с „Големия кръст на ордена на германския орден”. Но и не бива да се отминава чувствителността на хитлеристите към спомена за съвместната борба по време на Първата световна война, а и самият Багрянов е участник в нея. На следващия ден след отпътуването му германският пълномощен министър в София връчва на външния министър Попов покана за участие в Тристранния пакт, като се дава двудневен срок за отговор. Така че би било странно, ако на Багрянов не са били правени подсказки в този смисъл. Но конкретни сведения за това не са известни.
След Германия, на 15 октомври Иван Багрянов е в Рим. Тук целта на визитата му е да проучи италианското земеделие и възможностите за износ на български земеделски произведения, преди всичко на зърнени храни. А по същото време ръководителите на фашистка Италия в Палацо Венеция вземат решение за агресия срещу Гърция, като предвиждат участието на България срещу обещанието за излаз на Егея. И първият сондаж в тази посока е направен точно пред Багрянов. На 16 октомври той е приет от Мусолини в присъствието на зет му граф Чано, министър на външните работи. На тази среща Мусолини говори главно за отношенията с Гърция. С германското навлизане в Румъния, според него, влиянието на Съветския съюз ще бъде изтласкано от Балканите, Тристранният пакт ще го насочи към Персийския залив и Индия. Турция няма намерение и възможност да реагира и Италия признава българските права върху Западна Тракия, а Македония също е българска. Чано е още по-ясен: Гърция ще бъде ликвидирана като независима държава и България не трябва да изпуска случая, за да излезе на Егея.
Без да изказва мнение и обещания в случая, Багрянов получава информация от Мусолини, който пък в същото време е изпратил в София личния си пратеник Анфузо. В послание до царя Мусолини се старае да го убеди, че акцията му няма да срещне съпротива нито от Съветския съюз, нито от Турция, тъй като с тези две страни царят оправдава въздържаността си, и че интересите на Италия на Изток никъде не се кръстосват с българските. Веднага след завръщането си в София Багрянов докладва за срещите и разговорите си. А Борис III отговаря на Мусолини, като отказва участието в агресията с мотива, че „малката българска лодка не може да следва в бурно море мощната италианска галера”.
През трите години, когато е министър на земеделието и държавните имоти, Иван Багрянов води политика на модернизиране на този отрасъл. С Указ № 5 от 1 юни 1944 г. Регентският съвет от името на Н.В. Цар Симеон II натоварва Багрянов с управлението на България като министър – председател. Правителството му прави искрен опит за завой от курса на съюз с Третия райх. Идеалът му е политиката до 1 март 1941 г. Венец в това отношение е неутралитетът от 26 август 1944 г. Но и в двата случая решаващи за съдбата на България са външни обстоятелства, а не „дързостта на народа ѝ и делата на ръководителите ѝ”. На 1 септември 1944 г. Багрянов подава оставка. Получава смъртна присъда от Първи състав на т. нар. народен съд, която е изпълнена на 1 февруари 1945 г.
Нели НИКОЛОВА – РИМ, Разград
Да живее ДУЧЕ …!!