Министър-председателят Бойко Борисов и водената от него делегация присъстваха на молебен по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в църквата „Св. Павел“ в Рим, отслужен от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, съобщава правителственият пресцентър.
„Храмът, който е голяма светиня за католическата църква, ни е предоставен, за да може Българската православна църква да извършва своите ритуали. Благодаря на папа Франциск и на всички, които са помогнали това да стане“, каза премиерът след службата.
Борисов посочи, че правителството ще продължи да подкрепя Светия синод и развитието на културата в България. Наскоро кабинетът отпусна 500 хил. лв. за възстановяване на архитектурни обекти в Плиска, където българите са приели християнството и са написани първите книги на кирилица, припомни той. Подготвя и ремонтът на патриаршеския храм „Александър Невски“ в София, за което по първоначални оценки ще са необходими 20 млн. лева. До края на месеца ще бъде открит и Националният музеен комплекс „Квадрат 500″, в който ще бъдат изложени най-добрите експонати на изкуството. „Увеличили сме максимално възможно средствата за подкрепа на духовността и културата. Тази година са предвидени около 67 млн. лева. Опитваме се да помагаме. Мисля, че ако с този темп се строят нови църкви, много скоро няма да има какво да ремонтираме“, отбеляза премиерът Борисов.
В отговор на въпрос за финансирането на българските училища в чужбина, министър-председателят посочи, че фактори за увеличаването му са развитието на икономиката и стабилността в държавата.
Посланикът ни в Рим Марин Райков изтъкна, че днешният ден е свят за всички българи. „Това е ден, който ни напомня, че благодарение на писмеността България е станала част от цивилизования, от християнския свят“, добави той.
„Благодаря на премиера Борисов, че и тази година българската държава изпълни своя дълг, като дойде в Рим и посетихме папата. Църквата и държавата трябва да продължават да работят заедно за благото на нашия народ, да умножаваме нашите дела и да вървим по пътеката на мира, носейки гордо имената на светите братя Кирил и Методий в сърцата си“, каза митрополит Антоний и пожела на министър-председателя да не унива в делото си.
На молебена в „Св. Павел“ присъства и главата на македонската православна църква архиепископ Стефан. „Според мен това е една бяла лястовица в отношенията ни с Република Македония. Ние, като съседи, искаме те да подпишат Декларацията за добросъседство и да спомагаме максимум за бързото им присъединяване към Европейския съюз“, каза министър-председателят Борисов. Попитан дали вчера във Ватикана се е видял с македонския премиер Никола Груевски, премиерът Борисов посочи: „Не, сега всяко виждане – дали с него, или със Зоран Заев – макар че с него се чух по телефона, може да се изтълкува като вмешателство, да се ползва във вътрешнополитическата им битка. Аз не искам да се замесваме в този конфликт. Надявам се македонският народ и политиците му да са мъдри, да си проведат избори така, както в България, и след това да се умирят. Казвам го в най-добрия смисъл на думата“.
Министър-председателят благодари на всички парламентарно представени партии, които изпратиха свои представители за честванията в Рим. „По този начин показваме, че действително светите празници ни обединяват“, добави Борисов. /КРОСС/
Архив за 2015-2018 година