Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.
Днес приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември.
На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. И още -сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино…
Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия – колкото са месеците в годината.
Масата се краси и с боговица – прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: „Ела, Дядо Господи, да вечеряме.“ На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: „Честито Рождество Христово!“, а те им отвръщат: „Амин! На многая лета, за много години!“.
Трапезата не се прибира, за да може от нея да похапнат през нощта и починалите близки на семейството.
/e-Razgrad/