Към момента повечето гласоподаватели не виждат непосредствена алтернатива на сегашното управление. Такъв извод може да се направи от най-новото проучване на „Сова Харис“, направено за „Преса“. Наблюдаваме известна консолидация на обществените нагласи около стабилността, която излъчва правителството. Въпреки сериозните противоречия в управляващото мнозинство, въпреки преобладаващото скептично отношение към властта по-голямата част от гражданите предпочитат управляващите да реализират пълен мандат.
Около 6 месеца преди изборите за местна власт почти половината от избирателите заявяват, че не възнамеряват да участват. Вероятно до есента
групата на негласуващите ще се увеличи,
тъй като на местни избори активността по принцип е по-ниска. Следователно предимство ще получат кандидатите на партиите с изградени структури и твърди електорални ядра. А значението на контролираните (купените) гласове ще се увеличи.
На тези негативни обстоятелства би могъл да противостои мажоритарният компонент. Силни кандидат-кметове, отворени към гражданските структури, могат да имат шанс против статуквото, с което гражданите не свързват особени надежди.
При така стеклата се ситуация
най-добре подготвена партия за предстоящите избори отново е ГЕРБ.
Чрез контрол над държавния апарат и институциите, най-добър финансов потенциал, с добри позиции в местната власт и най-вече с високото ниво на електорална подкрепа тази партия осигурява комфортна преднина на всеки свой кандидат. Шансовете за мащабна победа на ГЕРБ на местните избори изглеждат стабилни.
Липсата на перспектива се откроява като основен проблем за БСП.
Неуспехът на кабинета „Орешарски“ още пречи на социалистите да изглеждат като алтернатива в представите на избирателя. А ролята на опозиция, която партията отстоява, предполага по-дълъг път до изгледите за изборна победа. Още повече, като се знае, че в лявото пространство монополът на БСП е реално застрашен.
Неотложно изглежда преформатирането на левицата, отварянето й към по-широки граждански слоеве. Ако БСП не желае да последва съдбата на СДС, тя трябва да докаже пред избирателите, че е постпреходна партия, каквато е ГЕРБ. На изборите тази есен БСП ще има трудната задача да покаже, че е започнала промяната в себе си. Ако пропусне този шанс, ще претърпи тежки последици.
В електорален план ДПС изглежда стабилно.
Поне засега позициите, които то си извоюва през последните години, изглеждат защитими. Обаче от желан центристки съюзник на всяка власт движението се превърна в нежелан партньор за всички основни политически субекти.
Резкият завой, който ДПС се опита да направи, като премине от едно управляващо мнозинство в друго, без да е отговорило на очакванията на избирателите, може би е възможен в корпоративната сфера, но не и в политиката. Представителната демокрация не търпи това. И е естествено, че екипът на Лютви Местан изпадна в изолация. Може да се очаква на местните избори в много райони ДПС да срещне по-консолидирана съпротива от своите опоненти.
Засега Реформаторският блок отстоява част от идеите,
с които привържениците му го доведоха до властта. Електоралната подкрепа за тази формация е ограничена, но зад нея стои
значителна част от интелигенцията, което придава на РБ особена тежест. Разногласията на партиите в блока и изкушенията във властта са сериозните препятствия, с които реформаторите трябва да се преборят.
Борбата между Патриотичния фронт и „Атака“
за спечелване на гласовете в нишата на националистите продължава с пълна сила. „Атака“ заложи на проруските настроения, а патриотите отстояват вижданията си чрез присъствие в управляващото мнозинство. Засега обединението между Красимир Каракачанов и Валери Симеонов има лек превес, но не бива да подценяваме Волен Сидеров, който редовно намира подходящи артистични прояви преди избори.
АБВ са изправени пред трудна дилема.
Как хем да участваш с опонента си в дясно правителство, хем да се изправиш срещу него пред избирателните урни? Логично това противоречие доведе и до конфликт в самата организация. Предстои да видим коя от двете посоки ще избере елитът на партията на предстоящия си конгрес. Без единодействие с БСП на местните избори партията на Георги Първанов не би могла да разчита на значими резултати.
За ББЦ можем да кажем, че нейният лидер остана в положението „и сам воинът е воин“. Позиционирал се еднозначно срещу лидерството на Бойко Борисов и отхвърлен от екипа си от десни съмишленици, за Николай Бареков не остава нищо друго, освен да очаква ветровете на промяната. /КРОСС/