Синдромът на обгрижване от великите ни обрича на бездействие, подчиненост или враждебност

/КРОСС/ Синдромът на обгрижване от великите ни обрича на бездействие, подчиненост или враждебност. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова на конференцията „България-заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности“.
„В европейското семейство, основано на ценности ще имаме ли най-после подкрепа за решаване на специфичните ни регионални интереси. Казвам – да, ако познават бъдещата ни модерна, обединителна национална доктрина, вдъхновена, изследвана от просветени и отдадени на общото благо лидери-родолюбци“, подчерта Попова.
„Тук сме, за да заявим родината ни България ще бъде не само мост между Запада и Изтока в новите геополитически реалности но и гарант за това, за благополучието на народите ни, живот в мир, свобода и демокрация. може да постигнем това с модерна национална доктрина. В договори, споразумения, неизменно декларираме желанието ни за добросъседство и сигурност, подреждаме в градация понятия, които сме пренесли във вековете до днес“, каза вицепрезидентът. Според нея, чрез езика свещен на дедите ни пазим в култ красиви думи, дом, челяд, вяра, почти и блага дума, личен пример и човешко достойнство, доверие, мъдрост, единение, помирение, съгласие, които са нашите национални интереси и ценности, чрез, които през вековете сме укрепвали държавността ни и, които са във фундамента на съвременната европейска система на ценности.
„Все още не успяваме да намерим онзи магнит, както иска народът, който да събере в едно животворната енергия за напредък заедно. Нужен ни е план на нацията, обединителна човеколюбива национална доктрина, за да бъдем здрав мост между Запада и Изтока в новите геополитически реалности. Народът иска да чуе искрени думи, които да стигнат до болките и радостите, иска да го водят грижовни родолюбци“, смята Маргарита Попова. Тя обясни, че националната доктрина е, за да отрази нашия стратегически светоглед днес, да се видим в конкретния исторически момент, с натрупания от нас политически, социален, исторически и културен опит.
„Планът за нацията би трябвало да бъде всеобхватен стратегически анализа, за да научим просветено за евентуалните рискове и заплахи и да изградим защитни механизми във всяка област на живота ни с цел напредък на личността и обществото ни. Националната ни доктрина е нужна, за да прозрем как занапред ще опазваме културно-исторически ценности“, заяви вицепрезидентът. Тя коментира, че националната ни доктрина ще ни каже как да участваме в бъдещето на човечеството. „Гледната ни точка днес за нас и света не е на 18,19 или 20-то столетие. Само с национална доктрина ще може да участваме достойно в променящия се външен свят, ще имаме тежест в международния баланс“, подчерта Попова.

Източник: БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.