Голата Мерилин Монро от 1949 г.

/ Класа/ Това лято в САЩ ще бъдат изложени оригиналните снимки от фотосесията “Червено кадифе”, на които през 1949 г. е запечатана 22-годишната Норма-Джийн Бейкър, по-късно станала известна като Мерилин Монро. Новината се появи на сайта на компанията “Лимитид рънс”, която се занимава с организацията на изложбата.Доскоро фотографиите, включени в култовия календар с Мерилин Монро “Златни мечти” (Golden Dreams) и вдъхновили Хю Хефнър да помести изображение на Мерилин на корицата на първото сп. “Плейбой”, се смятаха за загубени.Оригиналните фотографии и 21 цветоотделни изображения ще бъдат изложени в пет американски града: Лос Анджелис, Сан Франциско, Лас Вегас, Чикаго и Ню Йорк.През 1949 г. бъдещата кинозвезда още не е известна, не може да си намери работа и трудно свързва двата краяпечелейки по малко като фотомодел. Холивудският фотограф Том Кели убеждава Монро да му позира гола, като й плаща 50 долара. Бъдещата звезда дава съгласието си, при условие че докато траят снимките, ще присъства и съпругата на фотографа Натали.През 1951 г. чикагската компания “Джон Баумгарт къмпъни” купува снимките от серията “Червено кадифе” и използва една от тях в календара си “Златни мечти”. Успява да продаде 9 милиона бройки от него.През зимата на 1952 г., когато Мерилин Монро вече е известна, пресата разбира, че голият модел на популярния календар е не кой да е, а изгряващата звезда на “Туентиът сенчъри фокс”. Първоначално от киностудията решават да отричат, тъй като нито една холивудска звезда дотогава не е правила подобно нещо. Мерилин Монро обаче убеждава ръководството, че тази крачка би била неправилна.
През декември 1953 г. на корицата на първия „Плейбой”
Монро дава интервю, в което обяснява колко тежък е бил животът й през 1949 г., което я е подтикнало да даде съгласието си за фотосесията. След това популярността на актрисата започва още по-стремително да нараства. А през декември 1953 г. снимка на голата Мерилин Монро се появява на корицата на първия брой на сп. “Плейбой”.Оттогава снимките и цветоотделните изображения се смятат за изгубени. Наскоро е установено, че те са били съхранявани в архива на “Джон Баумгарт къмпъни” .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *