Преди един век, на 28 октомври 1918 г., чехите и словаците създават Чехословакия, една от новите държави, родени от рухването на Австро-Унгарската империя. Те живеят заедно осем бурни десетилетия, преди да се разделят приятелски през 1993 г.
„Чехословашки народе, всичко, което ще предприемеш от този момент нататък, ще го предприемеш като нов свободен член на голямо семейство от свободни и независими народи“, обяви тогава манифест, публикуван в Прага от „Национален комитет“.
Спонтанната радост на жителите на града, полката, танцувана по улиците и появата на национални знамена от бяла и червена ивица (синият триъгълник, символизиращ словашките планини, ще бъде добавен по-късно), оповести края на близо 300-годишното австрийско господство.
Един век след възкачването на Хабсбургите на чешкия трон, поражението на разбунтувалите се благородници протестанти от Бохемия от католическата императорска армия в битката при Бялата планина (1620 г.) слага край на автономията на чешкото кралство. Следват насилствена рекатолизация и германизация.
Национална еманципация
Под влияние на панславизма, от края на 18 век започва да печели почва първо езикова и културна, впоследствие и политическа еманципация, включително сред словаците, близки славянски съседи на чехите, но станали по това време жертва на унгаризация.
Чехословакия до голяма степен дължи раждането си на кампания, водена по време на Първата световна война от нейни представители в изгнание – чехите Томаш Гариг Масарик и Едвард Бенеш (по-късно двамата първи чехословашки президенти), и на генерала от френско-словашки произход Милан Растислав Стефаник. Тримата се опитват да убедят страните победителки – Франция, Великобритания и САЩ, да подкрепят създаването на тяхна държава.
„Чехословашките легиони“, сформирани от доброволци и дезертьори от австро-унгарската армия, също играят важна роля.
Указ, който признава за автономна армия военните части, създадени във Франция, е подписан от тогавашния френски президент Реймон Поанкаре, десет месеца преди раждането на независимата държава. На 29 юни 1918 г. френското правителство официално подкрепя стремежите на чехите и словаците да имат държава.
Независимостта на Чехословакия произтича от приемането от Виена на 28 октомври 1918 г. на условията, наложени от американския президент Томас Удроу Уилсън. Той постановява независимостта на народите от Австро-Унгарската империя, победена в Първата световна война, точно като основния си съюзник Германия. Два дни по-късно, словашки представители потвърждават в декларация, приета в град Турчански Свети Мартин, желанието си да живеят в обща държава с чехите.
Развод по взаимно съгласие
Чехословашката „Първа република“ (1918-1938 г.), възприемана по онова време като „островче на демокрацията“ сред автократични режими, скоро се сблъсква с проблеми, произтичащи от мултиетническия й характер.
По онова време в държавата живеят, освен 6.8 млн чехи и 2 млн словаци, също 760 хил. унгарци, 477 хил. руснаци, беларуси и украинци, 190 хил. евреи и 110 хил. поляци, но и 3.2 млн судетски немци, мнозинството от които са враждебно настроени към новата държава.
Нацисткият диктатор Адолф Хитлер използва това като претекст за откъсване на Судетите (граничен регион) от Чехословакия чрез Мюнхенското споразумение от 1938 г., последвано от германска окупация и създаване на „словашка държава“, формално независима, но подчинена на Берлин.
След освобождението Чехословакия преживява комунистическия „Пражки преврат“ от 1948 г. и смазването от съветските танкове на реформаторското движение „Пражка пролет“, започнало през 1968 г., преди възстановяването на демокрацията по време на Нежната революция през 1989 г., предвождана от чешкия дисидент Вацлав Хавел.
Три години по-късно чехите и словаците „се развеждат по взаимно съгласие“ на 1 януари 1993 година. Чешката република и Словакия, които са независими държави, днес са членове на ЕС и НАТО.
По повод годишнината в Прага ще се проведе военен парад, на който ще присъства и американският министър на отбраната Джеймс Матис.
Dnevnik.bg