В южната част на Аман стотици панели блестят по покривите на джамиите: Йордания се насочва все повече към слънчевата енергия в опит да намали зависимостта си от петрола, от който тя е лишена и трябва масово да внася, съобщи economic.bg, цитирайки БТА.
„Преди плащах 12-13 хил. динара годишно за сметки за електричество (17 000 до 18 500 щатски долара) и 2000 до 3000 динара месечно (3000 до 4500 долара) през лятото и зимата. Сега сметката ми чувствително е намаляла“, със задоволство заявява имамът Аднан Ухия от джамията „Хамдан ал Кара“ в Аман.
Джамията е била оборудвана със 140 слънчеви панела в началото на годината и това е позволило да произведе близо 44 киловата енергия за около 32 хил. динара (45 700 долара).
Това е достатъчно, за да се захранва джамията, посещавана от 1500 вярващи и използваща близо 50 климатика, 35 вентилатора, над 120 лампи, 32 камери, както и микрофони.
„Преди, през лятото, вярващите се оплакваха от жегата и искаха от нас да засилим климатиците. Днес обаче ни казват да ги намалим, защото им е студено“, разказва имамът.
„Хамадан ал Кара“ е сред 380-те джамии и църкви в кралството, на които има монтирани слънчеви панели, сочат данни на министерството на енергетиката на Йордания.
Страната внася 98% от потребявания петрол и отдавна разчита на изкопаемите енергоизточници за задвижването на електрическите си централи, полагайки усилия да намали зависимостта си от черното злато благодарение на чистите енергии.
Джамии, училища, хотели
В тази полупустинна страна слънцето е основният източник на чиста енергия и през последните години слънчевите панели никнат навсякъде – по покривите на джамии, но и на училища, университети, хотели, както и на заводи и жилищни сгради. Миналата година официално бяха открити две слънчеви централи в бежанските лагери Заатари и Азрак, където са настанени хиляди сирийци.
В провинция Маан, на 200 км южно от Аман, се изпълняват 11 проекта за зелена енергия, а сред тях е най-голямата слънчева централа в страната „Шамс Маан“. Управлявана от йорданската компания Kawar Jordan Investments, катарската Nebras Power QSC и японската Mitsubishi, тя е струвала 170 милиона долара и произвежда 52.5 мегавата благодарение на 640 000 фотоволтаични панела. Според Ханна Заглул, генерален директор на Kawar Energy, филиал на групата Kawar, слънчевата енергия трябва да позволи на Йордания да извоюва енергийната си независимост.
„Йордания може да бъде дом на такива проекти. Тук слънцето грее 320 дни годишно. Резултатите са силно окуражителни и секторът може да създаде стотици работни места“, допълва той.
„Бърза промяна“
„Йордания преживява бърза промяна“, констатира министърът на енергетиката на страната Хала Завати. „Преди 2012 г. нямахме никакъв регламент, нито закон за този сектор“, добавя тя.
Сега страната има „мощности за производството на 800 мегавата благодарение на тези ресурси, от които 600 мегавата за слънчева енергия и 200 мегавата за вятърната“.
Според министъра „това се равнява на 1.1 млрд. долара чуждестранни инвестиции“, имайки предвид проекти, които се изпълняват от чуждестранни компании, и представлява 7% от потребяваната енергия в Йордания. На този фон пътят до енергийната независимост остава дълъг.
И все пак, до края на 2019 г. Завати предвижда производството на чиста енергия почти да се удвои до близо „1500 мегавата“ при чуждестранни инвестиции от „близо 2.3 милиарда долара“.
Целта е да бъдат достигнати „20% от потребяваната енергия“ в перспективата на 2020 г., продължава Завати, според която през последните няколко години има значително свиване на разходите за възобновяемите енергии.
„Днес един киловат слънчева енергия струва близо 4 цента, спадайки постоянно“, а това е „по-малко от половината от стойността на един киловат, получаван от съоръжения, задвижвани от петролни продукти“, отбелязва тя.
Бившият държавен министър по икономическите въпроси Юсеф Мансур, който днес оглавява компания Envision Consulting Group, направи следния коментар: „Трябва да се възползваме от тази чиста енергия, която не е скъпа и е на разположение в големи мащаби“.
Днес Йордания преживява трудна икономическа ситуация, защото сметката ѝ за петрол продължава да надхвърля 3 млрд. динара (4.5 млрд. долара) годишно. Сегашните проекти „допринасят за усилията за балансиране на бюджета. Те ще донесат на страната по-голяма енергийна независимост“, подчертава и той.