Няколкостотин хиляди души искат обединение в дясно и ще ни прежалят вкупом, ако отново не ги чуем, смята бившият ДСБ лидер
„Авторът и книгите му са много различни неща. Писах този роман в периода 2002 – 2006 година. Той има много общо политиката, но такава каквато съм я виждал като избирател, защото тогава още бях само млад адвокат, не съм бил кандидат нито за публични позиции, нито за партиен лидер, какъвто станах в последствие.“ Така започна представянето на своя роман „1 APRIL 2034“ пред читатели и съмишленици от Разград екслидерът на ДСБ Радан Кънев, който в петък вечер гостува в нашия град.
Критиците окачествиха романа като дистопично-криминален, защото сюжетът му, изпълнен с убийства, отвличания, корупция се развива в отвратителната среда, обратна на щастливата утопия, за всеобща хармония и разбирателство. В „1 APRIL 2034“ две партии са се обединили и неизменно управляват държавата, в която истории за хора прасета се преплитат на всяка крачка.
„Книгата ми не е футуристична, тя не предлага решения за бъдещето. Част от прогнозите за България през 2034 година, описани в нея, се сбъднаха много по-рано, други се надявам да не се случат въобще. Не се съм искал да описвам живота 50 години след „1894“, защото самата идея, че може да правя някакъв паралел между себе и и Оруел е твърде претенциозна, а аз много го ценя. Когато сложих заглавието не осъзнах, че може да се възприеме и така. Книгата излезе, някои видяха подобен паралел, ако можех бих сменил заглавието сега, но е късно, романът вече живее свой собствен, неподвластен на автора си живот“, обясни Кънев.
Макар да пристигна в Разград като романист, при срещата си с читателите на бившия 
ДСБ лидер се наложи да отговаря и на въпроси, свързани с политиката. Той бе запитан в упор защо в България съюзите на бездарниците винаги са силни и действат, а обединенията на умните хора периодично се разпадат.
„Да, съюзът на бездарнците в България съвсем не е хипотетичен. Той е десетилетна реалност. И за момента не смята да изпуска властта“, призна политикът. Той не скри, че въпреки много разочарования, които като лидер в дясното е преживял и със собствените и грешки е разочаровал и други хора, остава оптимист.
„Няма предначертани нито хубави, нито лоши неща в естествения живот. Аз не съм излизал нито от политиката, нито тя е излизала от мен. В последните години се срещнах с много хора, които са дясно мислещи. Имам усещането, че 95% от тях искат същото като мен – обединение на демократичната общност, но главите на лидерите видимо увират последни.
И това не е за първи път, система е. Но ако 95% от хората са стигнали до извода, че нямаме никакъв друг избор освен сътрудничество, вярвам, че и останалите 5%, колкото и да са главни и те ще го разберат по лесния, а не по трудния начин. Защото не знам дали остана енергия за още по-трудния начин“
Защото многото поредни събирания проформа, последващи раздели, загуби, отнеха от вътрешната ни сила и енергия. За да е случат нещата сега, е нужна много смелост от малко хора, дано енергията не е прекършена и дай, Боже, това да стане много скоро. Ако не го направим бързо, ще трябва да забравим доста структури и политически абривиетури, с които сме живели години. Ще трябва да ги прежалим, иначе хората ще ги прежалят заедно нас, но ще бъде жалко. Няма начин да се злоупотребява с търпението на няколкостотин хиляди души и то пъти поред. На хората им писна и, ако не го разберем, няма да останем безнаказани, в това съм сигурен.“, категоричен е политикът Радан Кънев.
/e-Razgrad/