Според едно ново проучване на Университета в Британска Колумбия, въпреки че знаем колко много физическа активност е полезна за нашето здраве, нашият мозък трябва да работи усилено, за да преодолее мързела.
Идете на спортната площадка, вземете велосипеда или се разходете. Само при мисълта за физическа активност, много от нас влизат в някаква вътрешна битка между това, което трябва да направим, за да останем здрави, и какво бихме предпочели да направим, като например блажено да се опънем на дивана. И за да се опитат да хвърлят светлина върху причините за тази борба, изследователите от Университета на Британска Колумбия правят проучването, което публикуват на страниците на изданието Neuropsychologia по въпроса какво се случва в нашия мозък, когато решим да се посветим на някаква физическа активност. За да го разберат, Матю Бойсгонтайър и неговият екип от изследователи потърсиха отговори на това, което експертите наричат парадокс на упражненията, а именно факта, че въпреки че от години обществото насърчава хората да извършват повече дейности, статистиката показва ясно, че въпреки нашите най-добри намерения, ставаме все по-малко активни. И това, обясняват изследователите, се дължи на факта, че мозъкът ни може просто да бъде програмиран да предпочете заседнал начин на живот. „Опазването на енергията е от съществено значение за оцеляването на човешките същества, тъй като това ни позволява да бъдем по-ефективни при намирането на храна, да бъдем по-запазени енергийно за сексуалния партньор и да избягваме хищници“, обяснява Бойсгонтайър. „Неуспехът на публичните инициативи да противодействат на епидемията от заседнал начин може да се дължи на мозъчните процеси, които са развити и укрепени чрез еволюцията“.
В изследването са участвали 29 млади възрастни, които искат да станат по-физически активни. Показали им върху екран първо аватар, а после малки изображения, едно по едно, които изобразявали действия на физическа активност или заседнал начин на живот. Задачата на участниците била да преместят аватара възможно най-бързо върху образите на физическата активност и да го държат далеч от онези, които представляват заседналия начин на живот, и обратно. Междувременно изследователите наблюдавали чрез някои електроди какво се случва в мозъка им.
Резултатите показали, че участниците обикновено са по-бързи в движението към изображенията на физическа активност, а не при изображенията, които изобразяват мързел, въпреки че електроенцефалограмите показват, че за да го направят, мозъкът им работи трудно. „Ние знаем от предишни проучвания, че хората са по-бързи, когато трябва да избягват заседналото поведение и да се движат към по-активни нагласи. Най-вълнуващата новост в нашето изследване е, че тя демонстрира, че нашият мозък се привлича по вроден начин от заседналия начин на поведение „, заключава авторът, добавяйки, че следващата стъпка ще бъде да разберем дали мозъкът на хората може да бъде възпитан по някакъв начин.
Източник: galileonet.it
Превод: Нели НИКОЛОВА
