„Въпреки проливните дъждове преди уикенда и прогнозите за порои в почивните дни, Капанският събор в събота не се отлага.“
Това съобщение обиколи социалните мрежи в петък късно привечер, докато небето над Разград трещеше от гръмотевична буря, а от небето в местността „Пчелина“ водата се сипеше като из ведро.Часове по-късно в ранното съботно утро, сцената,все още искряща от водния душ, посрещаше първите гости на Осмия фолклорен събор, посветен на традиционните песни и танци на капанците.
„Внимавайте, тука е кално и усойно, Нека опънем шатрата под дърветата. Трябва да внимаваме за носиите, ако пак завали, не бива да се мокрят“, обяснява младо момиче, докато вади от кашон музейни експонати, съхранявани в етнографската сбирка на село Топчии. Местните хора са дошли на събора в Разград, за да покажат дрехи, сечива, съдове, събирани от къщите на капанците.
Близо до тяхната експозиция е отворила сергия везбарката Николинка Ангелова. Майсторката е подредила бижута, везани кърпички и всевъзможни сувенири, всичките проектирани с шевиците на капанските носии. „Много се търсят напоследък такива неща. Купуват ги нашенци, които имат роднини в чужбина, изпращат им подаръци, които да им напомнят за дома. Или когато се връщат вкъщи за ваканция гурбетчиите, вземат си по някое пръстенче, гривна или колие, с аранжирана на тях шевица. Сега за първи път направих и дамски огледалца, пак с нашенската капанска везба“, обяснява ръкоделката от Гецово.
На метри и от нея двама побелели мъже, стъкнати в потури и с калпаци на главите, тъпчат тревата в бърза ръченица. Това са бай Стефан Стефанов от поповското село Паламарца и Димчо Димов от разградското село Дряновец. Те се надиграват един друг, докато чакат да дойде редът им да излязат на сцената.
„Аз съм на 75 години. Активно танцувам от 20 години, преди това играех футбол. Всеки ден тренирам поне по един час, защото физическата форма е важна за танцьора“, усмихнат разказва хороводецът. Той се чуди на въпроса дали не му тежат годините и с удоволствие демонстрира бързите стъпки на нашенските неравноделни тактове.
Кметът на Разград д-р Валентин Василев се появи в носия, с прочутата капанска китка на калпака. За откриването на феста в местността Пчелина дойде и народният представител от ГЕРБ Десислава Атанасова.
През това време на сцената се вихрят танцьорите от ДТА „Лудогорче“. Отдолу ги следят с неспокойни очи шестгодишната Айше и седемгодишният Ахмед от лознишкото село Синя вода. Децата, които ходят още в забавачка са най-малките танцьори в състава на читалището в селото и на събора им предстои за първи път да излязат на сцена. Ще играят Джиновското хоро. Знаят го добре, но не са свикнали да тропат пред публика. Иначе искат да се представят най-добре и затова гледат с огромно внимание как танцуват връстниците им от Разград.
Участниците тази година са от 6 до 76 години. Всички те са влюбени в народното творчество, ще покажат традиционните песни и танци на своята общност“, обяснява Даниела Петрова, старши експерт в регионалния център „Читалища“ в Разград.
Докато съобщава статистическите цифри, Дани говори по телефона със самодейци от кубратското село Бисерци. От там питат да тръгват ли към Разград, където метеоролозите прогнозират трети ден с поройни дъждове следобед. Петрова търпеливо обяснява, че организаторите са работили до късно предния ден, за да подготвят провеждането на събора, независимо от възможните климатични усложнения. И загадъчно подканя хората от Бисерци да побързат, защото за техния състав има специална изненада.
А тя е специален диплом с печата на министерството на културата. Отличието се дава на фолклорната група на жените от Бисерци, обявени от Юнеско за „Живите човешки съкровища на България“. Те заедно с колегите им самодейци от кубратското село Юпер са единствените представители на област Разград в престижната селекция на световната организация, натоварена да следи за съхранението на културно историческите богатства на планетата. И получават наградите си на събора на капанския фолклор.
Откритата сцена дава възможност за изява на всички формации от областта, независимо от етноса, чиито традиции съхраняват и развиват. Групата от Бисерци влезе в списъка на Юнеско с пресъздаването на алианския обичай „Хъдрелез“, а колегите им от съседното село Юпер с обичая „Срещнали се два Буенеца“, който момите играят на Лазаровден.
Иначе на поляната на Пчелина настроението е като всеки събор – песни, танци, сергии, вкусна скара и много настроение. Цели семейства са дошли да гледат изявите на своите артисти. Нерядко фамилиите се представят на сцената с повече от един изпълнител. Случва се да танцуват баба и внуче, бащи и деца да тропат хоро в две отделни формации. Независимо от ролите, всички те са обединени от общата им любов към народното творчество и традициите на родното място.
/e-Razgrad/