Православната църква отбелязва днес празника Благовещение – денят, в който Дева Мария разбира от Архангел Гавраил, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благовещение е един от постоянните празници в църковния календар. Всяка година той се чества на една и съща дата. Заедно с християнския празник, българите отбелязват и фолклорния празник Благовец. Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила.
На Благовещение се прескача огън за здраве и пъргавост и да не хапят змиите. Много родители избират празника, за да пробият ушите на малките си момиченца, тъй като се вярва, че няма да ги боли. На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва. Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна. В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото. Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет, ще е щастлив.
Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина и Bангел.
/e-Razgrad/