„Футболист на годината“ – кристалното отражение на българския футбол

Ивелин Попов стана „Футболист на годината“ за трети пореден път. И трите пъти заслужено, като през 2015 и 2017 г. го направи с огромна преднина пред останалите.

С отличията си от анкетата играчът на „Спартак“ (Москва) влезе в тройката за всички времена, като се изравни с Христо Бонев. Пред него са само рекордьорът със седем награди Димитър Бербатов и Христо Стоичков (петкратен победител). Единствено Бербатов и Стоичков са печелили приза повече поредни пъти – по четири.

Да се правят сравнения между различните поколения е трудно. Но въпреки това „Футболист на годината 2017“ разкри в кристален образ тъжното положение на българския футбол. Гласуването сред журналистите показа, че на него му липсва качество, което е следствие на дълбоките проблеми по цялата пирамида.

Сам съм, други няма

През 2017 г. Попов изпрати една от най-успешните си години в професионален план. Атакуващият полузащитник помогна на „Спартак“ да стане шампион след 16-годишно прекъсване и спечели Суперкупата на Русия. Записа и пет мача в групите на Шампионската лига, а в националния отбор си върна капитанската лента и направи силни двубои.

И заслужено отново спечели наградата. С близо два пъти по-малко точки втори остана нападателят Мартин Камбуров, за когото на 37 години това е първо влизане в тройката. А трети стана Тодор Неделев, помогнал на „Ботев“ да вземе купата и Суперкупата.

„Естествено, че не съм абониран за тази награда, конкуренция има“, каза дипломатично Попов.

Но уточни: „Очаквах до октомври-ноември да спечеля тази награда. След това се разколебах, тъй като не играех редовно. Тази награда обаче не е за месец или два, а за цяла година. Щастлив съм и благодаря на хората, които са гласували за мен. Изравних една легенда като Христо Бонев и мога да бъда единствено доволен от този факт“.

Не беше далеч времето, в което за първите места в анкетата се съревноваваха футболисти, състезаващи се „Манчестър юнайтед“, „Атлетико“ (Мадрид), „Астън вила“ или такива с важна роля във водещи отбори в Холандия, Русия или Швейцария, например.

Такива бяха „трите коня, дърпащи каляската“ – Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров. След това и Николай Михайлов като вратар на „Твенте“ и Иван Иванов от „Базел“. Такъв можеше да е и Неделев, но той не успя да се пребори за място в „Майнц“ и се върна в Пловдив. Сега вече е друго.

И макар в българското първенство да има футболисти с качества, то за индивидуална награда са важни и спечелените с отбора отличия. А такива имат „Лудогорец“ и „Ботев“. Шампионите обаче все по-рядко и по-малко използват българи в състава си. Показателно е, че единственият призьор на клуба от Разград в анкетата е Марселиньо.

Съвкупността от тези факти е в основата на непрестанното „опипване“ на състава на националния отбор и честата смяна на футболистите в него.

Голямата болка

Наскоро президентът на БФС Борислав Михайлов посочи като успех победите на България срещу Швеция и Холандия. Освен мимолетна радост обаче, те не донесоха нищо повече, защото националният отбор остава без класиране на голямо първенство от 2004 г.

„Наясно съм, че всяка награда е ценна, но футболът е колективен спорт. Затова бих си заменил призовете от „Футболист на годината“ за едно участие на световно или европейско първенство“, каза Ивелин Попов.

Dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.