Само за 15 години броят на българите, които влизат в трудоспособна възраст, е намалял двойно в съотношението спрямо броя на българите, излизащи от тази възраст. Това показва публикуваният отчет за изпълнение на демографската стратегия за миналата година, цитиран от „Дарик“. Според данните, ако през 2001 година 100 души между 60 и 64 години са замествани от 124 млади, то през 2016 година на 100 души в тази възраст се падат едва 63-ма младежи. Докладът отчита и продължаваща тенденция на застаряване на населението – към края на 2016 година малко над 20 процента от българите са на възраст над 65 години, а средната възраст достига 43 години и половина, което я прави една от най-високите не само в Европейския съюз, но и в света.
Българското население застарява, намалява и възпроизвежда все по-малко на брой трудоспособни хора спрямо хората, които напускат пазара на труда. Така изглежда демографската ситуация у нас към края на 2016 година, според отчета на държавната администрация.
Средната възраст на населението е нараснала от 40.4 на 43 години и половина за период от 15 години, а броят на хората е намалял с над 42 хиляди души само за година, в резултат основно на отрицателния естествен прираст.
По-нисък е също броят на живородените деца – с 966 по-малко спрямо 2015-а година. Въпреки че броят на починалите хора е намалял с 2500 души, равнището на обща смъртност у нас остава едно от най-високите сред европейските страни.
Като положителни тенденции се посочват намаляването на детската смъртност и увеличаването на средната продължителност на предстоящия живот, която достига 74 години и седем месеца.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71 години, а при жените, със 7 години по-висока.
Отчита се и по-дълга средна продължителност на живота за градското население в сравнение с хората, живеещи на село.
От доклада става ясно, че през миналата година едва 9329 българи са емигрирали, което е довело до намаляване на населението.
Cross.bg