Сеизмометрите, пренесени на Луната от мисиите Аполо 12, 14, 15 и 16 между 1969 и 1977 г., регистрираха дълбоки лунни трусове на около 800 до 1200 километра под повърхността на всеки 27 дни.
Лунните трусове са странни, защото Луната няма тектонични плочи, заради чието движение се случват земетресенията на нашата планета. Затова учените трябваше да намерят друго обяснение.
Сега ново проучване, публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets, показва, че гравитацията на Земята може да е причина за дълбоките лунни земетресения, ставащи на нашия спътник Луната.
Екипът, ръководен от Тайчи Кавамура (Taichi Kawamura) от Националната астрономическа обсерватория на Япония, проучва 131 подобни събития, свързани с лунната сеизмична активност. Те разглеждат техните характеристики и установяват, че приливните сили, причинени от земната гравитация, могат да имитират причините за земетресенията на нашата планета, съобщи phys.org.
Приливната сила „издува“ земните океани откъм близката страна на Земята, обърната към Луната. Този вторичен ефект на силата на гравитацията е отговорен за феномена на приливите и отливите.
На Луната същите тези сили причиняват малки нарушения по цялата планета, които учените наричат прилив на твърдото тяло. Такива приливи създават дефекти или пукнатини на Луната, които се трият помежду си, натруват напрежения, които водят до лунни земетресения.
Докато дълбоките лунни трусове обикновено са само с магнитуд 2 или по-малки, те се случват през месец, земетресения на нашата планета, настъпват по една и съща разломна линия и са разделени понякога с десетилетия или столетия едно от друго. Лунните земетресения, освен това, продължават повече от земните, които обикновено спират в рамките на няколко минути. Тъй като Луната е много по-суха и по-студена от Земята, колебанията се носят по-дълго, докато по-пластичната структура на Земята действа като гъба, поглъщаща вибрациите.
„Връзката между появата на дълбоките лунни земетресения и приливите сили подкрепя идеята в нашето изследване, че приливите сили не само предизвикват дълбоките лунни трусове, но и отговарят за цялостното освобождаване на сеизмичната активност“, пише екипът в статията си.
Учените отбелязват, че предишните изследвания са подценявали напрежението, което се освободождава, защото са използвали само показания от един от сеизмометрите. Чрез комбиниране на сигнали от различни инструменти, това проучване установява, че натрупването на приливни напрежения се осъществява в продължение на един месец. 27-дневната периодичност на лунните земетресения също така подкрепя идеята, че те са причинени от гравитацията на Земята, тъй като този период съвпада с времето за една обиколка на Луната около Земята.
Cross.bg