Още със създаването на българската армия през 1878 г. нейното командване обръща внимание както на обучението, така и на възпитанието на личния състав на войската.
На възпитанието се гледа като на част от бойната подготовка на войската. Затова и преминалите през военна служба младежи в периода след Освобождението, са част от българската интелигенция, независимо от образованието им. По тази причина, наред със строителството на казармени сгради и провеждането на бойни учения, в армията се строят и сгради – домове за военна култура, военно образование, в които се провежда широка културно-просветна и военно-патриотична дейност. Най-значими представители на тази дейност са клубовете на офицерските събрания.
През 1889 г. е публикуван първият нормативно-правен документ на военните събрания – Устав на военните събрания, представен за одобрение от военния министър полковник Сава Муткуров, на княза с доклад № 342 от 31 октомври 1889 г. На тази база започва и строителството на специални сгради за целта.
Първият военен клуб в България е този в Русе, построен като културен дом и библиотека за офицерите от Русенския гарнизон. Той и до днес е една представителна сграда в града, води богат културен живот. След него са:
Враца – 1891 – 1897 г.
Стара Загора – 1898 г.
Варна – 1897 – 1899 г.
Шумен – лятото на 1903 г.
Следва откриването на военен клуб в Разград. 
Вестник „Разградски новини” в своя брой 16 от 19 ноември 1904 г. съобщава, че „Утре, 20 того, ще се открие за посещение от страна на офицерите и поканените граждани, военният клуб в града ни. По тоя случай вечерта ще има танцувална вечеринка, за която цел в същия ден ще пристигне от Шумен една от военните музики на тамошния гарнизон”. 
А в следващия си брой 17 от 26 ноември 1904 г. на стр. 2 същото издание пише: „Танцувалната вечеринка на 20 того вечерта от офицерите на тукашния гарнизон във военния клуб по случай откриването му, излезе много оживена и бляскава. Присъствующите граждани останаха предоволни от добрия прием на г. офицерите. Танцовете продължиха до 4 часа след полунощ.”
Военният клуб в Разград е един от първите в България. По това време кмет на града е Хаджи Бърни Атанасов / май 1902 г. до август 1907 г., Народно-либерална партия/. За съжаление, в Държавен архив – Разград липсва документацията на общината за този период, тъй като наводнението в града на 2 юли 1947 г. е унищожило голяма част от общинската архива. Но е видно, че при откриването на военния клуб сградата е била на един етаж, без куполната част. Засега нямаме точни сведения кога е построен куполът, предположенията са за следвоенния период. През 1931 г. е обнародван Закон за признаване на Офицерските събрания за юридически лица ( ДВ 1931, № 223, 26.12). С този закон се уреждат имуществените проблеми на военните клубове, които вече се строят в цялата страна и се разкриват възможности за разгръщане дейността на клубовете. Хотелските части към тях подпомагат офицерите и подофицерите в битовите им проблеми. Вероятно на база на този закон сградата е надградена с тази красива архитектура, като вторият етаж се оформя като хотелска част.
Още в първите месеци след откриването клубът развива широка културно-просветна дейност. Той се превръща в естествено средище за културни прояви, за разнообразяване на културния живот на военнослужещите и семействата им, но и на цялата разградска общественост. Офицерските балове и вечеринки се превръщат в ярки събития, които оставят незабравими спомени у гражданството. Това е видно и от излизащия по онова време печат в града. Местната преса публикува съобщения за състояли се в сградата на военния клуб събития – вечеринки, балове, танцувални вечери, сказки, благотворителни изяви, посрещане на новата година. Както е видно от снимковия материал към статията, клубът е място, където са били извършвани и венчални обряди. 
Публикациите в местната преса свидетелстват също, че салонът на военния клуб е отдаван под наем. Например брой 368 на в. „Разградско слово” от 16 декември 1931 г. съобщава че: „ Гарнизонното събрание известява, че предвид кризата е намалило наема на салона за вечеринки на 500 лева, плюс 300 лева за осветление и отопление, или всичко 800 лева. Също така и таксата на военната музика е намалена на 100 лева на час.”
Брой 399 на същия вестник от 3 март 1933 г. съобщава, че „Кавалерийска вечер устройват в салона на Офицерското събрание офицерите от 8 жандармерийска група на Тодоровден, събота 4 т.м. с благотворителна цел. По програмата само веселие, без всякакви томболи, платени изненади, въдици и пр. Вход за кавалери, без дами 15 лева, а за кавалери с дами 20 лева. Дамите вход не плащат. Гостите на събранието се считат поканени.”
Това са само някои от публикациите в местната преса, които свидетелстват за функционирането на военния клуб в годините до Втората световна война.
Политическите промени на 9 септември 1944 г. насочват институциите в нова посока. Със Закон за офицерските събрания от три члена, обнародван в Държавен вестник бр. 64 / 19 март 1948 г., е прекратено съществуването на Офицерските събрания. Имуществото им е предадено за стопанисване на Българската народна армия. Офицерските клубове се именуват Дом на народната армия /ДНА/.
В годините на Най-новата история на Разград сградата на военния клуб е изпълнявала различни функции. Демократизирането на българското общество след 1989 г. дава скоростно отражение на структурите на Българската армия, респективно и на функциите на военните клубове.
Точно в годините на най-новата ни история вече трима разградски кмета: Венелин Узунов, Денчо Бояджиев и настоящият д-р Валентин Василев, както и областният управител Гюнай Хюсмен правят опити държавата да отстъпи безвъзмездно собствеността върху сградата на община Разград или да помогне за запазването й от саморазрушаване, но… засега поне – безуспешно или с безсрочни обещания.
Нели НИКОЛОВА, РИМ-Разград