65-годишният Илия Иванов от кубратското село Беловец всяка сутрин се събужда със страх да не е затрупан жив под камара бетонни отломки в бивша работилница на ТКЗС-то.
Той се подслонил там, допуснат по милост от страна на собственика на сградата.
Животът не бил никак благосклонен към бай Илия. Майка му и баща му, въпреки дългите години работа, не успели да си построят къща по времето на така наречения развит социализъм и покрай настъпилата демокрация Илия останал без покрив.
Живее в изоставената сграда без ток и вода, като пали в студените дни стара печка, подарена от съселяните му. Дърва намира из поляните край селото или от хората, на които ходи да поработва каквато има.
Но, най-голямата му болка и страх, остава напуканата плоча над стаята, която на места е поддала и може да падне върху клетника. Ходих до кметицата на селото, но тя каза да сложа подпора – друга възможност кметството нямало, жалва се Илия и се надява някой да му помогне, за да не бъде затрупан един ден жив, Че няма и кой да го намери. Защото е съвсем сам.
/e-Razgrad/