В деня на балотажа за президент медицинският екип в една софийска болница се събрал пред телевизора да види на живо гласуването на премиера Бойко Борисов в Банкя. Припомням, че след вота той в отговор на въпрос на „Дневник“ каза пред медиите, че в никакъв случай няма да прави ново правителство, ако загуби избора, и добави: „Приятна игра на агнешките главички“, след което си тръгна. Като чула тези думи, една от сестрите в болницата ахнала: „Нима Бойко иска да каже, че сме като овце?!“, а друга й обяснила: „Не бе, иска да каже, че сме агънца“.
Това ми разказа моя близка като истински случай.
След Борисов негови министри в телевизионни интервюта заповтаряха, че кръгът „агнешки главички“ стоял в основата на нов политически проект, за което мощно пригласяха в публикации и медиите на Пеевски, и други жълти издания.
След изявлението на премиера с неясното за мнозина (както се вижда и от горния случай) подмятане за „агнешките главички“, с което смята, че уязвява евентуална идея за нов десен политически проект и предупреждава хората, свързвани в него, потърсихме Никола Николов. В медийните публикицации той е обявяван за лидер на кръга „агнешки главички“.
Николов е бивш депутат от СДС, председател на икономическата комисия на парламента от 1997 до 2001 г., и заместник-председател на същата комисия от 2001 до 2005 г. След като излезе от политиката се занимава с бизнес в областта на възобновяемата енергия, а фирмата, в която е акционер, работи в целия Европейски съюз. „Моят бизнес е далече от държавата и никога не съм участвал в обществени поръчки или в някакво друго предприемачество, свързано с държавата“, уточнява Николов докато обяснява какво прави в момента.
Николов разказа пред „Дневник“ как според него се е родила легендата за този кръг.
Няма кръг, а група от 22-ма активисти на СДС, които внесоха законопроект за създаване на финансова полиция и се противопоставиха на бизнес-крилото на Бисеров-Цонев в партията.
(Днес също малцина помнят, че Христо Бисеров и Йордан Цонев до 2001 г. бяха важни фактори в СДС, а след това преминаха в ДПС. Цонев и в момента е в партията, и внася закони заедно с Делян Пеевски, а Бисеров напусна ДПС буквално часове преди срещу него да започне разследване за пране на пари в края на 2013, по което беше оправдан това лято).
„Всичко започна края на 1999 г. когато 22-ма областни председатели на СДС и депутати, някои от тях председатели на комисии, внесохме проектозакона за финансовата полиция, който може и сега да се види в деловодството на парламента. Първи го подписа Найден Зеленогорски. По този закон дълго време работихме, той пренасяше опита на ФБР в борбата с корупцията по високите етажи.
Законът въвеждаше отпадане на давността за корупционни престъпления над определен праг, неограничена финансова отговорност на корумпирани политици ( вкл. семейство и близки) и възползвалите се от престъплението, отпадане на принципа за невинност при доказване на доходи и стандарт на живот. В заключение финансовата полиция (антикорупционният орган) може по всяко време през целия живот на един политик да изисква доказателства за доходи и съответства ли начинът на живот на тях.
След това настъпи скандал в ръководството на СДС и законопроектът не беше гледан изобщо, а медии, зад които стояха кръгове, заинтересувани да няма финансова полиция, измислиха „агнешките главички“, за да ни уязвят.
Резултатът от онези катаклизми в СДС е, че принудихме Христо Бисеров, Йордан Цонев и Камен Костадинов да напуснат СДС и да преминат в ДПС, където образуваха бизнес-крилото, което днес наричаме „модела Кой“, разказа 15 години по-късно Николов.
„Ние предотвратиме това да се случи в периода 1997 – 2001. Бяхме категоричните противници да се смесва бизнес и политика, тогава модерният термин беше клиентелизъм – и нашата група се обяви ясно против това. И нашата лична съдба – на хората от тази група, впоследствие показа, че никой от нас не е участвал в приватизационна сделка, нито в далавери и още тогава бяхме припознати като врагът на този модел.
Осъдих държавата за това че ми беше повдигнато обвинение от кликата на Филчев, като процесът продължи над 10 години. Тъй че опитът да бъде внушавано, че този кръг е политико-икономически, е абсолютно безпочвен. Напротив, опитът да се оправдават негодниците, възползвайки се от липсата на ефективна съдебна система, за да ги омърлят чрез медиите, е не от днес.“
По думите на Николов – днешният герой и герои, които говорят за „агнешките главички“, са наследниците на онези герои –
наследниците на модела „политика и бизнес в един възел“.
Аз имам своите въпроси към тях, чрез вас ги задавам, казва Николов: Когато ние изправяхме държавата на крака в края на 1996 – 1997 – 2001, когато създавахме законодателната рамка на приватизацията и законите, които правят банковата система непоклатима, за да се хвалят в момента с банкова стабилност – всичко това като законодателство сме го създали ние – всички депутати от ОНС, в онзи момент и питам сега този герой и неговите герои къде са били по онова време и какво точно са правили. Хайде да не забравяме кой кой е в нашата история. Къде бяха 1996 – 1997 г и преди това – по време на югоембаргото, когато се ограбваше държавата…“
Напомням на Николов, че финансовият министър Горанов ще извади тези дни анализ, който щял да покаже „всичко за приватизацията“.
„Да пише и изважда каквото намери за нужно в рамките на правомощията си – нито аз, нито тези които уважавам са участвали в приватизация извън правилата и закона“, отвръща Николов.
„Никога не сме яли агнешки главички“,
отговаря Николов на въпроса защо „агнешки главички“, кой го измисли.
„Ние наистина ходехме в ресторанта на ЦКС, но никога не сме яли агнешки главички. Това беше измислено от медии, а зад тях интереси, за да звучи и пикантно, и същевременно принизяващо и оскърбително.
„Но откъде невежият и простакът да знаят какво смволизира агнешката глава?“,
запита риторично Николов и обясни: агнешката глава е образът на жертвоприношението. В Стария завет, за да докаже силата на вярата си, Аврам е готов да принесе в жертва своя син Исак, любимото си дете, с което се е сдобил на преклонна възраст. Така се появява жертвеният агнец в Стария завет – символът на готовността да пожертваш нещо важно в името на своя идеал. За днешното ухо е високопарно, но тогава бяхме доста наивни провинциални момчета и вярвахме, че политиката е висше задължение за почтеност и себеотрицание. Отде неграмотникът да знае какъв символ е главата на жертвеното агне, когато е измислил да ни нарича така за да се подиграва…“
Питам Николов и какво е неговото обяснение за изваждането на тази митологема.
„Съветвам ги да не преиграват“
Обяснението според него е елементарно. Да бъде компрометирана всяка идея или проект, различен от модела на срастването на политика и бизнес, да се създаде интрига срещу изграждане на реална дясна алтернатива и реална дясна партия в България. Затова формулират кръгове – „агнешки главички“, „Капитал“, или демонизират други – „глобална България“ например.
„Които аз практически не познавам с изключение на Иво Прокопиев, с който сме от Разград и ми е приятел и е най-лесно да се направи удобна за пропагандната теза връзка. Но според мене тази паника и начинът по който се напрягат, по никакъв начин няма да им помогне, уверявам ги. Наследниците на модела „бизнес-политика“ си търсят белята като се закачат с нас. Министрите нито познават историята, нито разбират процесите, които са протекли и само гледат да се докаросат на началника си. Макар че началникът им много добре знае кои сме и за какво става дума. По-добре да се изправят пред очакванията на хората, да си признаят грешките и греховете и да се смирят по християнски, след като разберат какво е значението на агнешката глава. И да опитат да отправят към хората нещо разумно и почтено като послание, а не да ги облъчват с глупави интриги“, обобщи Николов.
За отношенията с Иван Костов: Всички допуснахме грешки
От дистанцията на времето – нашата група допуснахме тежка политическа грешка, като след загубата на изборите 2001 г. на последвалата национална конеренция на СДС подкрепихме не Катя Михайлова за председател, а Надежда Михайлова, казва сега Николов. „Очаквахме да има нова енергия за СДС. За съжаление последваха катастрофални събития за партията и се стигна до разцеплението, без да обсъждам сега ролите и приноса на всеки. Но Иван Костов си остава най-силният лидер на СДС и успешен премиер. Днес едни казват че той надничал зад гърба на Радан Кънев, други го виждат като подкрепящ ГЕРБ… Но Иван Костов си остава Иван Костов.“
Още за актуалната политическа ситуация: защо ГЕРБ изгуби доверието – обяснението е едно
Освен всички аргументи посочени от политолози, експерти, политици от опозицията, за краха на доверието в ГЕРБ има и един, който Никола Николов, наблюдаващ отдавна и отблизо политическите процеси, смята за особено важен:
„След местните избори в нито една община не беше възпроизведена коалицията управляваща държавата и това се случи по вина на ГЕРБ. Предпочетоха тематични безпринципни мнозинства, защото се плашеха от коалиционен контрол и естествено поеха целия негатив от управлението и на общините. Няма как да обясниш на гражданите (а те са най-близо до местната власт) защо фирма от Благоевград санира в Разград, а разградската във Видин, видинската в Бургас и т.н. Обяснението е едно: корупция.“
Петя ВЛАДИМИРОВА
Dnevnik.bg