След неуспешните войни от началото на ХІХ в., в Османската империя започват бавни реформи, останали в историята като „епохата на Танзимата”. Една от основните задачи за империята е изграждането на нова армия по европейски образец. За нейното окомплектоване държавата възлага големи поръчки за доставка на суровини и материали. Доставчиците пристъпват постепенно към централизирано производство на стоките. За нуждите на манифактурното производство се налага внасянето на машини от Западна Европа и обучението на персонал за работата с тях. Новите стоки са по-евтини и по-качествени, в сравнение с тези на занаятчиите. Постепенно започва прилагането на наемния труд, непознат за икономиката на Османската империя до този момент. Родоначалник на манифактурата в българските земи е Добри Желязков, с откритата от него през 1835 г. фабрика за производство на сукно в гр. Сливен.
Най-ранните основи на манифактурното производство в Разград се полагат чрез основаната тук държавна фабрика за рафиниране на калиев нитрат- селитра (KNO3 ). Тя е основен компонент в направата на барута и това предизвиква интереса на централната власт. Класическият черен барут е познат на човечеството от дълбока древност. През ХІХ в. е използван в огнестрелните оръжия и се състои от: калиев нитрат /селитра/ 73-75%, дървени въглища 13-15% и сяра 10-13%.
Производството на селитра в града, според академик Анание Явашов, води началото си още от ХVІІІ в. Съществуват бегли данни, че тогава османската власт е направила опит да създаде фабрики за селитра и барут в Карлово и Разград. Първоначалното добиване на селитра става с метод, разпространен в Средновековието чрез използване на оборски тор. В покрайнините на Разград от северната страна до малък приток на р. Бели лом са били разположени в редица високи конусовидни, покрити със слама колиби, в които се е извършвала първоначалната обработка на селитрата. В тях е имало сковани дълги дъсчени корита, в които се разстилал надробеният материал, копан от старите сметища с оборски тор. В урината на животните се съдържа карбамид. Той се разлага от бактерии в земята и се получава азотна киселина. Тя реагира с калциевите соли в почвата, образуващи калиев нитрат. Материалът се залива с вода и се оставя накиснат едно денонощие. Добитият разтвор се заварявал, докато част от водата се изпари, а след това се изливал в корито, докато селитрата започне да кристализира. Първоначално добитата селитра се продавала на цената от 5 гроша за една ока. Поради производството на селитра, и покрай нея на барут, в миналото тази местност се е наричала „Барутчи дере”. Населението на Разградска каза е предимно селско, занимаващо се с отглеждане на животни и поради това е имало достатъчно материал за първоначален добив.
За състоянието на производство но селитра и барут в рамките на Османската империя и в частност Разград, на 26 октомври 1840 г. е изготвен специален доклад. В него се посочва, че Върховният държавен съвет лично се занимава с въпроса за производството на селитра и барут. До вземането на окончателно решение от държавата се забранява тези компоненти да бъдат търгувани от частни лица. Създава се специална държавна комисия от един чиновник и майстор барутчия, която да разгледа въпроса с производството и качеството на материалите и да излезе със становище. Посочва се, че специалистът „барутчи Исмаил, от Варна, е с достатъчни познания по своята специалност.” Във Варна няма рудници за селитра, но тамошните 20 пещи произвеждат към 30 000 оки селитра годишно. Цената на нерафинираната излиза 4,5 гроша, а на рафинираната по 5,5 гроша. Добивът на нерафинираната селитра става в района на близките села. За Разград барутчията посочва, че в каазата има 10-15 работилници и готовата селитра се продава в Сливен и други места. Специална комисия трябва да огледа местата и условията, където се произвеждат селитрата и барутът, и да се вземе правилното становище. Препоръчва се до пролетта да се разгледа въпросът с търговията със селитра и барут от местни търговци и чуждестранни граждани. От Варна се изисква, ако има готова продукция, да бъде изпратена в Цариград за проба. Едва след като комисията обходи всички места на производство на тази продукция, ще излезе със становище, въз основа на което ще се издадат необходимите законодателни разпоредби до съответната местна власт и военни командири.
В дописка на „Цариградски вестник” от 3 декември 1849 г. Никола Икономов посочва, че държавната фабрика за селитра е основана през 1843 г. и от нея „излиза най- чистото и префинено за Царщината гюверджеле”. Фабриката е квадратно каменно здание, издигнато в западния край на града до шосето за Русе, от южната му страна. Някога фабриката е заемала площ от 6 000 кв. м. с каменна ограда, дебела 0,70 м. Самото каменното здание на рафинерията има площ от 1 645 кв. м. В южната му част е разположено масивното огнище с казаните за изваряване на сярата. Десетте големи казани са с диаметър 1,50 м. и дълбочина 0,75 м., а четирите малки имат диаметър 0,94 м. и дълбочина 0,47 м. Друго помещение е използвано за изстудяване на изварената селитра и нейното кристализиране”. Това предприятие се ръководи от специално назначен от централната власт човек наречен в документите фабрика мюдюр. При ръководената от него филтрация селитрата се загрява, за да се отдели от нея влагата и се премахнат останалите биологични отпадъци. След това рафинираната селитра се отделя в друго помещение, където се оставя да изстине и кристализира. По- късно готовата продукция се изпраща в Цариград за производство на барут. Необходимата вода за технологичния процес е докарвана с помощта на изграден водопровод от местността „Козлука” намираща се на около 5 км. южно от града. Понеже много често тръбите на акведукта са повреждани от крадци, местната власт взема специално решение, с което наказвала със смърт всеки, който е заловен да краде части от водопровода. В изпълнение на това решение, в близост до фабриката, където е сегашното отклонение на пътя за гр. Попово, е издигната бесилка за сплашване на крадците. При приемането на първоначално рафинираната селитра се извършва и технологичен контрол на доставяната стока. От нея се взема определено количество, което се загрява. След отделянето на влагата се определя процентът на сухото вещество.
При откриването на разградската фабрика, за да осигури достатъчно суровина за филтрация, Високата порта явно издава разпоредби, забраняващи търговията на частни лица със селитра и барут. Еснафът на производителите на селитра /гювенджелери/ от дн. Северна България и Добруджа е задължен да продава продукцията си в Разград. Нерафинираната селитра се доставя от каазите: Никопол, Свищов, Търново, Русе и от местните разградски производители. Най- ранните сведения са два документа, изпратени от директора на фабриката Мехмед Фаизи до управителя на Силистренския еялет през юни и септември 1844 г. Разписката от 22 юни 1844 г. се отнася за календарната 1843 г., като са доставени общо 34 674,200 оки селитра на обща стойност 161 409,37 гроша. Вторият списък е за периода от март до юли 1844 г. Тогава са доставени 82 845,200 оки за 387 850,29 гроша.
На производителите на селитра от Разград и Русе средната платена цена за една ока е от 4,00 гроша, а на тези от другите каази, се плаща па 4,30 гроша. В по- високата цена се включват и пътните разходи, свързани с транспортирането на стоката до Разград. Посочените отчети са подпечатани от директора на фабриката Мехмед Фаизи. С тях се оправдават изразходваните суми, отпуснати от Силистренския еялет за издръжка на фабриката.
В друг документ, издаден на 4 септември 1844 г., се описват приходите осигурени за разплащане с доставчиците на селитра и за заплати на служителите и работниците. Сумата е събрана от данъчните постъпления в Силистренския еялет за 1843 г. Сведението е изпратено в министерството на финансите в Цариград. Постъпленията за финансиране на фабриката са за общо 423360,22 гроша. Постъпленията идват от откупчиците на данък десятък. В Османската империя е нормална практика данъците да се откупуват от частни лица. След като бъде обявен за откупуване данъкът, за него се организира търг. Лицето, предложило най- високата цена, получава правото да го събира за определен период. Друг приход за издръжката идва от отдаването под наем на езерата на хора, занимаващи се с риболов и продажба на риба. Третото перо на приходи за фабриката идва от наложени извънредни вземания на суми от населението. Всички постъпления от налози в Силистренски еялет възлизат на сумата 423 360 гроша и 20 пари. От тях са направени разходи, свързани с дейността на фабриката. На еснафа на производителите на селитра са платени 38 750 гроша и 29 пари за 82 845 ½ оки доставена суровина.
След като бъде рафинирана селитрата от Разград, се изпраща с каруци до Варна. Оттам с кораб се транспортира до Цариград. Там в държавния арсенал се преработва, докато се получи желаният барут. Разходът за изпратените до Варна и от там до Цариград 570 сандъка с 75 145 ½ оки рафинирана селитра, възлизаща на 14 937 гроша и 29 пари.
Документите представят и разходите около дейността на фабриката. Част от тях са за заплати на персонала. Директорът Мехмед Фаизи получава заплата от 1 000 гроша, а секретарят Абдулах 250 гр. Заплатата на главния майстор Гарабет от 350 гр. през февруари е увеличена през април на 750 гр. През февруари във фабриката работят 12 човека и тяхната заплата е 80 гроша. Тези документи разкриват и факта, че във фабриката има регламентиран наемен труд. Това говори за установени първични буржоазно- капиталистически взаимоотношения, които не са характерни за изостаналата икономика на Османската империя. Разписките са изпратени до Силистренския областен управител, тъй като Разград влиза в неговите граници. Чрез него държавата изплаща направените разходи и следи за състоянието на работния процес във фабриката. Съотношението между минималната и максималната заплата е 1:12,5. Поради липсата на достатъчно документи не могат да се проследят всички условия, при които работят наемните работници. Отпуснатите суми са свързани само с технологичния процес.
Проблемите пред фабриката започват скоро след нейното отваряне. Издадена е строгата забрана на еснафа на гювенджелерите да търгува с частни лица. Скоро обаче тази забрана е нарушена и това води до нередовни доставки и нарушаване на ритъма на работа във фабриката. С цел да провери дейността на еснафа, от Разград в Ловеч е изпратен главният майстор Теодорос. След завръщането си той съставя подробен доклад с дата 14 февруари 1850 г. За еснафа на производителите на селитра е отделена сума, срещу която те периодично трябва да предават определени количества нерафинирана селитра. Проверката обаче констатира, че хората от еснафа не знаят за забраната да търгуват с частни лица и пласират стоката на различни места. По тази причина в Разград не са доставени „повече от 70 000 оки селитра”. В доклада е отбелязан и фактът, че „в Ловеч и селата били основани една две компании, които търгували със селитра”. Този факт говори, че частни лица също проявяват интерес към производството и търговията с барут. В доклада на майстор Теодорос двама от заловените лица, занимаващи се с незаконни дела, са от Ловеч. Първият е Барутчиоглу Хафъз, а другият Сиркеджи Хаджи Мехмед изпраща през годината 800 оки с барут в Шумен на човек, който се занимава с производството на сачми и куршуми. Майстор Теодорос лично проверява село Добродан, като установява, че и кметът на селото Кара Молла също се занимава с търговия на барут. В домът му са открити 100 оки барут и 60 оки селитра. Други лица също са установени, че продават незаконно барут. При завръщането си проверяващият се натъква по пътя на лицето Ак Кьопюк Исмаил ага, пренасящ 400 оки барут. В края на доклада проверяващият майстор Теодорос настоява да се вземат най-строги мерки за пресичане на тези нерегламентирани дейности. Иначе както отбелязва, фабриката ще стои затворена поради изчерпване на запасите от нерафинирана селитра.
През 1864 г. е извършен оглед на фабриката във връзка с подготвения ремонт. Предвижда се да бъдат ремонтирани водопроводните тръби, а външните и вътрешните стени иззидани и замазани. За ремонта първоначално са осигурени 10 681 гр. В хода на работата сумата нараства до 15 120 гроша и 20 пари. Сумата е отчислена от приходите на русенския санджак от различни пера: от данъчни налози от периода 1862 – 64 г., от събраните данъци, от акциза върху спиртните напитки, от десятъка, продажбата на сено, удостоверения от еснафите и волни пожертвования. С известни забавяния тези разходи са уредени чак през есента на 1867 г.
Друг проблем пред фабриката е нередовното й финансиране от страна на държавата. Това от своя страна води до проблеми с разплащането с еснафа на доставчиците на селитра. За периода от март до ноември 1851 г. месечната издръжка на фабриката е определена на 42 500 гроша. Тази сума е вписвана в документите на държавната хазна като разход. Но в този период във фабриката е имало организационни проблеми, вследствие на които сумите не са предоставяни. Поради това са натрупани големи дългове. Еднократно на фабриката е предоставена помощ от 40 000 гроша от Търново. С натрупаните проблеми се занимава лично началникът на Държавния артилерийски арсенал. Още в началото на годината на валията на Силистренския еялет е заповядано да започне изплащането на месечните суми от 42 500 гроша Тези пари обаче не се изплащат. С ново писмо на Силистренския валия е наредено да изплати сумите за последното тримесечие и да бъдат приспаднати още 40 000 гроша. Търновският каймакам и директорът на фабриката трябва да уредят отпуснатия кредит, за да може хазната да възстанови сумата. В следващите години фабриката продължава да получава финансова помощ от Търново. Пак от там през 1873 г. е предоставена сумата от 108 333 гроша.
Политическите събития в Османската империя в периода 1875 -77 г. неизбежно оказват влияние върху дейността на фабриката. Избухналите въстания на Балканите и последвалите ги войни принуждават фабриката да произвежда по-големи количества селитра. Това от своя страна води до насочването на по-големи финансови средства. С телеграма от 23 август 1875 г. от Русе до търновския окръжен управител се настоява преди всичко да бъдат уредени финансовите проблеми на фабриката за селитра. Предвид „изискванията на момента налага се производството на споменатата фабрика да бъде подсилено.” В отговор на 24 август 1875 г. се съобщава, че забавянето се дължи на уреждане на разходите на войската. Сумите за фабриката в Разград ще бъдат събрани след около две седмици, като приключи прибирането на реколтата. От същия ден с телеграма директорът на фабриката съобщава на окръжния управител в Търново за финансовите проблеми. Парите по кредитите се бавят и той не може да се разплати с доставчиците на суровина и да изплати заплатите на работниците. Директорът настоява да бъдат отпуснати достатъчно средства, защото има опасност фабриката да затвори. Тази спешна телеграма и засиленото производство на селитра се дължи на избухналата през 1875 г. Сръбско-турска война. Априлското въстание на следващата година ангажира държавата с неговото потушаване и това налага използването на допълнителни военни ресурси. В писмо от 17 май 1876 г. се съобщава, че Търновският санджак поради възникналите проблеми с въстанието, забавя изплащането на 303 316 гроша остатък от общата сума от 1 803 316 гроша за три товара доставки на селитра по 500 000 гроша за единия товар. Сумата ще бъде покрита от налога върху овцете до края на годината. С писмо от септември 1876 г. от Русе разградският каймакам е уведомен за отпускането на 8 333 гроша. Само един документ е пряко свързан с производството на селитра през Освободителната война. На 5 април 1877 г. е изпратено писмо от длъжностното лице Махмуд Джеляледдин до валията на Русе. За 1877 г. е определена сума за годишна издръжка от 1 500 000 гроша. До издаването на писмото обаче са преведени само „два товара и петдесет хиляди гроша”. Поради наближаващата война разходите са огромни и възникват сериозни проблеми около трудовия процес. „Спъването на производството на селитра, а от там и на барута през време на сегашните обширни военни действия, не дай боже, крие в себе си голяма опасност”. С тези думи от Русенския каймакам се изисква да направи всичко по силите си, за да се разрешат финансовите проблеми на фабриката.
Въпреки малкото документи за фабриката за рафиниране на селитра, нейната дейност може да се проследи в периода 1843 -77 г. От една страна те представят професионална информация, свързана с техническия процес по рафиниране на селитрата. Тези документи, макар и бегло, ни разкриват навлизането на новите буржоазни взаимоотношения в империята, но не представят информация за условията на труд и работното време. Дейността на фабриката продължава до края на Руско- турската война. На 28 януари 1878 г. в Разград влизат руските войски и фабриката престава да работи. С това Османската империя губи стратегическа база за доставка на суровини за армията си. Известно е, че до към края на ХІХ в. помещенията на фабриката са ползвани за складове. Тук се съхранява оръжие и боеприпаси, необходимо за новосъздадената българска армия. С течение на годините сградите са изоставени и съборени. В наши дни само централното здание на фабриката все още стои, обградено от съвременните промишлени сгради.
Иво СТОЯНОВ – РИМ, Разград