„Освобождението ни донесе слънцето. Много видох от тогава насам и много се радвам, че посятото семе в ония тъмни и горки времена даде изобилен плод на България. Па колко чудеса станаха, какви открития всеки ден стават. Сега и ние ще имаме електричество. Аз помня кога си светихме с газеничето, с лоени свещи…и какво ли още има да видим! Хората са едни и същи, с каквато й светлина да ги осветят…САМО ДАНО НЕ СЕ ПОКВАРЯВА ТЯХНАТА ДУША!”
Тези думи изрича нашата забележителна съгражданка, първата българска поетеса, учителка, преводачка, майка на девет деца Станка Николица Спасо-Еленина. Тогава, през 1917 -та, тя е на 82 години. „ Времето е омаломощило високото й стройно тяло, но сините й очи все още гледат с изразителен блясък и излъчват дълбока мъдрост, набрана от годините и книгите” /Цитатите са от „Книга за Станка Николица Спасо–Еленина”, автори Пламен Дойнов, Иван Дойнов/.
Мъдрост, грижа и тревога за българската, за човешката душа. А дали не и предчувствие, че това може да се случи, да се поквари душата, човешката душа. Малко знаем за тази българка, наша съгражданка, и за съпруга й – Никола Икономов, виден възрожденец. Нашата къща музей е събрала това, което времето е съхранило. И един скромен гроб. В него са положени рано починалите й дъщери Ружа и Юрданка , синът й Григор Попов. Той е виден разградски общественик, журналист, стопанин на вестник „Разградско слово”. Там е погребана след смъртта й и Станка Николица Спасо-Еленина. Времето е безпощадно. Малката каменна плоча, бележеща мястото на намерилите вечен покой наши скъпи съграждани Станка и Григор, бавно потъва и се руши. Имената са почти заличени и скоро ще пропадне безвъзвратно. Няма да има къде да отдадем почит, да запалим свещ, да поставим „китка момина сълза”, да сведем глава. А би могло да направим така, че гробът да добие вид, достоен за живота, делото и паметта на тези възрожденски люде. Затова сформирахме инициативен комитет за набиране на средства за възстановяване на вечния им дом. Как да стане това? Приемаме вашите предложения за оформянето на гроба, за подходяща епитафия и вашия дар за осъществяването на тази идея. За целта е открита банкова сметка в Пощенска банка. Подкрепете ни! И най-малкият дар от сърце ще ви даде чувство за удовлетворение, че и вие сте сторили нещо добро, за да не позволим на времето да погуби спомена за нашите видни съграждани. На откриването на новата паметна плоча ще бъдат поканени всички, които искат да изразят своята почит. Имената на дарителите ще бъдат вписани в паметна книга, която ще предадем в къща музей „Станка и Никола Икономови”.
Ето и стихотворението на първата българска поетеса:
Предусещане
Войводу
Падна есенес звезда:
Но сърцето ми те чака.
Ох, прогни ли в железа
ил те майчица оплака?
Смертом смерте ми каза
китка момина сълза.
Не можем да останем безразлични, да не почувстваме и ние мъката по навярно загиналия войвода. Кратко, но образно, с малко думи, поетесата успява да докосне най-съкровените кътчета на нашата душа.
Очакваме вашата подкрепа! Инициативният комитет ще уважи вашите предложения. Задължаваме се да се води строга отчетност при изразходването на средствата.
Инициативен комитет: Теменуга Иванова – 0896826660; Димитър Петров – 0878643954; Веселина Милушева – 0878439314.
Сметка в лева: Postbank, BG35BPBI 79494068305601
/e-Razgrad/
На цветната снимка: Теменуга ИВАНОВА