Тротоарът на снимката се появи по време на абсолютното безвластие около местните избори в късната есен на миналата година в Разград. И е типичен пример за усвояване на едни пари.
Наричам станалото измислица-безмислица, защо тротоарът наистина едва ли е най-необходимото нещо по протежение на ул. „Добруджа” /от последния светофар на изхода за жп гарата/ до високите 16-етажни блокове в жк „Лудогорие” /срещу Горското/. Улица „Добруджа” е крайна в тази част на града, до нея е дерето, а зад него – два реда къщи и Западната промишлена зона. Твърдя, че тук пешеходен поток няма. А доколкото го има – най- вече от учениците в Транспортната и Техническата гимназия и футболните фенове – на път за „Лудогорец арена” – те минават по вътрешнокварталните улички и паркинги на жк „Освобождение”. Вече четвърт век насам – тогава приключи строителството на блоковете и ситуирането на пространството около тях.
Това, обаче, е по-малката част от безмислицата. Другата е по-съществената. Преди пет-шест години, след поредица кражби от автомобили на паркингите и след молба до Общината за поставяне на улично осветление, с изричното разпореждане на тогавашния зам.-кмет на Разград Ценка Таракчиева, в поляната пред блоковете 34,35 и 36 на жк „Освобождение” се появиха два стълба с лампи, че и осветителна вана, насочена към паркинга. Забележете – на 8 метра от улица „Добруджа” /вътре в тревната площ/, защото на натовареното кръстовище между улиците „Княз Борис” и „Добруджа” предстояло да бъде изградена допълнителна лента за престрояване на автомобили по ул. Добруджа”, за да се подобри пропускателната способност на невралгичния пътен възел…
Тази идея отлежа във времето. И по всяка вероятност вече е в небитието след появата на строителите на мястото миналата есен. Които изровиха всичко навред, нахвърлиха камъните и камарите пръст в градинката, заляха с бетон т.нар. тротоар и си заминаха. Но си взеха парите за стореното. А дали само те?
За станалото се подсетих вчера, когато тракторът–косачка на „Паркстрой” не можа да се приближи на повече от два метра до бордюра на новия безлюден тротоар – камарите камъни и пръст лежат скрити, но грозно озъбени, под тучния зелен тревен килим.
А двата метални стълба с осветителните тела, които незнайно защо не работят от много време насам, стърчат като паметници на нечия измислица-безмислица.
/e-Razgrad/
