Димитър Ненов сам актуализира рождената си дата

Ако потърсите биографична информация за пианиста, композитора, педагога и архитекта Димитър Ненов в интернет, почти навсякъде ще намерите посочена като рождена 1901 година. В научната литература обаче като дата на раждане се приема 1 януари 1902 г.
Датата 19 декември 1901 г. е по Юлианския календар /стар стил/, заменен през 1916 г. с Грегорианския календар /нов стил/. Самият Димитър Ненов осъвременява рождената си дата и посочва 1 януари 1902 г. В личния архив на композитора са запазени автобиографични материали, които доказват, че сам той смята втората дата за своя рожден ден. Когато през 1943 г. му се налага да изпрати автобиографични сведения на д-р Науман, той пише: „Роден съм на 1 януари 1902 г. от родители българи в гр. Разград.” И тъй като му се налага да опише отношението си към музиката и собствения си опит в тази област, той продължава: „Музиката никога не е била чужда на дома ни: майка ни беше за времето и примитивния културен живот в провинцията добра и сериозна пианистка. Спомням си, че още на 3 ½ – 4 години познавах добре нотите и с часове стоях да слушам майка си, голямата си сестра или други дами из кръга на нашите познати. С навършването на 6 години започнах да уча и хармония при местния военен капелмайстор, но от нея малко е останало в съзнанието ми.
Когато излязох за първи път на концертния подиум, не мога добре да си спомня, три или четири месеца след започването на уроците, се готвех за някакво излизане на подиума, спомням си много добре и дрехите, които трябваше да облека, но дали съм свирил – не помня. Но на 9 години излизах няколко пъти в Плевен и Свищов.
Голямата ми и свежа памет, и общо взето, разностранните интереси, които проявявах по това време /рисуване, четене, езици, строителство и пр./, и въобще необикновено бързата възприемчивост сигурно са повлияли на моите родители да мислят, че голямото музикално дарование, което имах и според което трябваше да бъда преценен като „вундеркинд”, не е нещо изключително, а е една обща проява на едно будно и интелигентно дете.
След десетата ми година системните уроци по пиано престанаха и се замениха с един повече или по-малко случаен контрол. На 11-12 години вече притежавах една голяма, макар и не съвсем безупречна техника, която ми позволи да се приближа до най-трудните произведения на големите класически и романтични майстори.”
Позволих си този дълъг цитат от автобиографичния материал на Д. Ненов, тъй като сам той разкрива подробности за себе си в най-ранната си възраст. Без никакви указания, още от тези детски години Ненов започва да импровизира на пианото: първата си композиция написва около дванадесетия си рожден ден /зимата 1913 – 1914 г./. Следват редица други произведения – „всичките, разбира се, в един детско наивен маниер, по стил нещо средно между Моцарт, Хайдн, ранния Бетовен и Шуберт, а малко по-късно и Шопен”. Липсата на каквито и да било указания и познания по теория, музикални форми и др. е причина почти нито едно произведение от това време да не бъде истински завършено. Притежаващ необуздана фантазия, Ненов сам си поставя почти непреодолими пианистични изисквания, прави безбройни опити за по-нови и по-лични изразни средства. Всичко това са белези на детското и юношеското му творчество.
Сам той си дава сметка, че тогавашният живот в провинцията – Разград, Търново, Плевен и Враца / в периода 1902 – 1919 г./ може да предложи много малко или почти нищо за получаването на едно системно музикално образование. А неговите родители, въпреки високото обществено положение на баща му, не правят много за това. Според Д. Ненов дори не са подозирали колко ценни са музикалните му качества. Фактът, че когато през 1917 г. той силно настоява да отиде да учи във Виена, това му е отказано, идва като потвърждение на твърдението му. Тогавашното материално положение на семейството не позволявало това, отказано му е по най-категоричен начин. Все пак от 1918 г. той е често в София и има възможност да слуша „хубава музика” и да влезе във връзка с някои от тогавашните музиканти – Маестро Георги Атанасов, проф. Андрей Стоянов. Силният стремеж към едно оформено творчество го кара да търси сам начините за избистряне на своя „хаотичен устрем”.
В писмо до Константин Зидаров от 26 август 1938 г. Ненов пише:
„Роден съм в Разград, 1902 г. Баща ми е офицер, роден в Сливен, човек със склонност към математиката … Майка ми, дъщеря на висш чиновник, отпосле адвокат и народен представител, е родена в Болград и наскоро преселена в България. Вероятно и тя е или от сливенско, или от ямболско потекло.
Интелигентна, умна, нервна, волева натура със силен артистичен отпечатък; прекрасна домакиня и майка. За жалост, липсата на средства и интриги по отпускане на стипендии не са позволили да развие напълно своя артистичен дар; била е две години в пансион в Букурещ; още не навършила 18 години, се оженва… Съзерцателна натура, стигаща до ясновидство, със силен, верен инстинкт, обективно отношение към нещата и хората, изящен вкус, отлична възпитателка, малко склонност към тирания, поради което по-късно между нея и мене се появиха конфликти тъкмо поради тази независимост в характерите.”
В писмото си до К.Зидаров Ненов обяснява, че от 6-годишна възраст е започнал уроци при майка си. В четвърто отделение е напреднал твърде много, но поради тежко заболяване на майка си е трябвало да прекъсне уроците. Въпреки това често излиза на концерти по време на забави като солист. Ненов помни детските си години с подробности, „едва ли не ден по ден” и си дава сметка, че в музикално и интелектуално отношение е бил истински вундеркинд. „Само липсата на условия, а също и на хора, които да окуражат моите родители, попречи още на млади години да направя кариера на пианист.”
Това все пак се случва във времето – през 1932 г. Д. Ненов завършва музикалното си образование в Болоня, Италия. А фактът, че той сам актуализира рождената си дата, би могъл да ни отведе в много посоки при опитите ни да се доближим до характеристиките и душевността на една невероятна личност.