Днес отбелязваме Игнажден – за първи път на 19, а не на 20 декември, както досега. Тази година църквата премести празника с ден по-рано, защото според църковния устав, когато 20 декември се пада в неделя преди Рождество Христово, Игнажден се измества в събота.
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за начало на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец или Полазовден.
Игнажден означава „пламенен ден“, затова днес именници са Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена. С Игнажден започват коледните празници. Църквата премести Игнажден с ден напред в календара
За Игнажден са характерни два обичая – полазник и първата кадена вечеря, с която започва подготовката за коледните празници.
На този ден е много важно кой пръв ще влезе в дома на всяко семейство, разказа пред Дарик етнографът Иглика Мишкова. „Вярва се, че ако човекът е работлив, добър, имотен, ще донесе по някакъв начин и ще обезпечи здравето и плодородието в този дом, който посещава“, сподели тя.
Игнажденската вечеря е постна, а най-важният елемент в нея е хлябът.
„Хлябът е безкръвното жертвоприношение. Донякъде декорациите на игнажденските хлябове повтарят декорациите, които се правят на хлябовете, които се правят за Бъдни вечер. Трапезата задължително се прекадява от най-възрастния мъж в семейството. Той прекадява всички три кадени вечери, които са по Коледните и Новогодишните празници – трапезата на Игнажден, трапезата на Бъдни вечер и след това трапезата на Васильовден“, разказа още Мишкова.
Друга интересна традиция, свързана с Игнажден е хващането на нов квас. Вярвало се е, че на този ден квасът е най-добър, притежава най-голяма сила и ще дава живот на хляба.