В България демокрацията умря преди да се роди, а с нея се поминаха и протестите. Ако днес ти трябва само разрешение от общината и куп клакьори да скачаш на жълтите павета, преди години това не беше толкова просто.
На 3 ноември преди 26 години българите още не подозираха, че идва демокрация. А падането на Първия от власт след седмица беше в сферата на желанията и само мираж.
На 3 ноември 1989 година въпреки цензурата медиите разпространиха съобщение за петиция в Народното събрание срещу строителството на хидротехнически съоръжения в Рила, под която се разписват 12 000.
Преди връчването й недоволните организират свое шествие до Народното събрание. А групата не е малобройна, а повече от 4000. Години по-късно всеки втори в столицата ще разказва, че е бил сред протестиращите, но това ще е поредната лъжа.
Шествието на „Екогласност“ дава началото на първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическото управлението.
Седмица по-късно БКП проведе пленум, на който свали Тодор Живков, за да си подсигури условията да контролира в максимална степен идващия революционен хаос. И веднага, със смайваща лекота постигна първото условие за контрол – успя да наложи мита, че най-новата история започва не на 3-ти ноември (т.е. от мига на гражданския бунт), а от 10-ти ноември – т.е. датата на вътрешнопартийния преврат.
Малцина си спомнят днес за този митинг. Протестното шествие беше разрешено под натиска на събитията. В София по това време има международна конференция, натискът отвън, включително от СССР, върху режима на Живков е силен. Както се оказа седмица по-късно самият Живков стана пътник.
В мирното шествие участваха според различни оценки от 3 до 7 хиляди души.
Сега изглежда смешно и маловажно, но тогава е едно страхотно и значимо събитие. /Big5.bg/
