Сещате ли се за изблика на народния гений като оценка на свършеното от повикания на помощ тесен специалист: „Майсторе, майсторе, викам ти майстор, защото не ти знам името, но като ти гледам майсторлъка…“. Тук няма да обсъждаме общото ансамблово звучене на проекта за обновяване на идеалния център на Разград. За това си има капацитети. Само ще документираме сигнали на наши читатели за последиците от очевадни грешки при проектирането и изпълнението на детайли или по-големи части от проекта за „красива и достъпна градска среда“.
Първата снимка е от новия паркинг пред Средношколското общежитие. Заради проектантска хрумка над колите да има сянка, почти една трета от местата ще бъдат неизползваеми. Защото в карето пред колата, което тя и сега не може да преодолее, трябва да се появи и дърво, което пък с годините ще едрее все повече и повече… Впрочем, абсолютно същото е положението и на новия паркинг пред Момина чешма. Тя сега и момата е обърната на изток и ще гледа мъките шофьорски, докато решилите да оставят колата си ще пърхат напред-назад, за да я наместят в очертанията, без да я остържат в дървото за сянка.
Вторият кадър е от алеята в префасонираната градинка до Часовниковата кула. Там беше старата чешмичка с фонтанче за пиене на вода. Първият дъжд превърна мястото в езеро. И най-краткият път за пешеходците между двата площада стана препятствие. Да се чуди човек „майсторите“ нямат ли си нивели, та да си помагат като редят плочките. Ако пък имат, да вземат да ги ползват, защото сега пространството е постоянно озвучено от популярни възгласи на недоволство и оценка от вървящите на пети през локвата разградчани и гости на града.
/e-Razgrad/
