Прекарват бежанците с лодки през Дунава

Каналджии печелят милиарди от трафика на бежанци за Западна Европа. У нас, както и на Стария континент, се използват схеми както за бедни, така и за богати бегълци от военните конфликти. Наши трафиканти използват и надуваем лодки, за да прехвърлят на румънски бряг чужденци, тръгнали на запад.
Бандитите копирали схемата от наркотиците – гарант плащал парите при пристигне в Германия
Бежанците влизат в България през река и напускат през река. За да влязат в страната ни, те трябва да преодолеят сравнително плитката Резовска река край Малко Търново. За да стигнат до Румъния обаче, трябва да преминат през Дунава. Това е последния използван маршрут от българските мафиотски групи, научи „Стандарт“.
За целта местни бандити около Видин в последните 3-4 месеца масово купували гумени лодки, а след това им слагали мощни двигатели. Всяко надуваемо съоръжение побирало по 7-8 души, а разстоянието от километър-два до румънския бряг се минавал за не повече от 10 минути. От другата страна стоели отново българи заедно с водач-румънец. Само за час с 3-4 лодки се прекарвали по 150 души. Те били натоварвани в 12-15 буса и тръгвали към следващата граница.
Преминаването през Турция, България и Румъния били само отделни етапи от цял перфектно функциониращ канал от Сирия до Германия, разказват столични бандити. За разлика от по-малките канали, където парите – обикновено до 1000 евро, се плащали предварително и нерядко трафикантите оставяли бежанците веднага след първата премината граница, този канал бил за по-заможните бегълци от военните конфликти в родината им. Цената била между 8000 и 10 000 евро на човек, за да стигне безпрепятствено от Сирия до Германия. „Ако сте семейство и имате малки деца, сумата скача до 15 000 евро“, казват близки до каналджиите. Различните държави се минавали през зелена граница, но организацията била повече от перфектна. След това вътре в държавите бежанците се транспортирали задължително в пътнически бусове – все едно хора са тръгнали на екскурзия.
Маршрутите били отработени в детайли – знаело се до десетина метри действието на инфрачервени детектори по границата, изчаквали се конкретни дежурни смени, за да се премине браздата. За всяко пътуване се изготвяла легенда, която да послужи при евентуална пътна полицейска проверка. /КРОСС/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.