Вторият мандат на Искров като гуверньор на БНБ беше грешка, смята бившият финансов министър Симеон Дянков, коментира той пред Нова телевизия.
Разговорът, започнал с новата книга на Дянков, която излиза на 10 ноември и ще разглежда прехода в България и други бивши съветски страни, бързо се насочи към темата за заплатата на Искров. Бившият вицепремиер отбеляза, че в останалите държави в ЕС заплатите на банковите гуверньори в националните банки се знаят.
„Още 2010 имаше такъв разговор, стигна се до парламента, тогава се реши, той надделя – Искров, че независимостта му зависи от това да има около него мистерии,“ отбеляза Дянков.
Според него, Искров не си е заслужил заплатата, независимо каква е, и проблеми е имало още в първият му мандат на поста. Втори не е трябвало да има. На въпрос кое качество на Искров е довело до вторият му мандат, той отговори така:
„Нямаше такова качество. Още 2009 г имаше много разговори, че във връзка с влизането в Еврозоната е добре да имаме гуверньор, който говори добре английски, който разбира от икономика и финанси и се ползва с авторитет в Европа. Господин Искров не отговаряше на нито едно от тези условия и според мен беше една от големите грешки на 2009-2010 година, че той получи втори мандат.“
Виновник за това според него е Народното събрание, в което Искров е бил избран за шеф на банката от близо 200 депутати – от ДПС, БСП, но и немалка част от ГЕРБ.
Дянков коментира и решението на новия гуверньор на банката Димитър Радев да преназначи екипа на Искров, което предизвика бурни реакции в парламента и обществото. Според бившия финансов министър, едно обновяване е щяло да помогне на БНБ. Той даде две възможни обяснения на избора на Радев:
„Моето по-рационално обяснение е, че идва нов гуверньор, идва отвън и за да му е по-лесно, избира хора отвътре. Другият вариант е, че поне единият от подуправителите е удобен на тези в парламента, които не искат да се разкрие истината за КТБ.“
Той отбеляза, че щетите от фалита на банката ще се плащат още няколко години:
„Не е само това, което загубихме досега, това разруши връзките в банковия сектор. Малкият и средният бизнес, те обикновено страдат от това.“
Според Дянков, всички спорни решения от последните месеци – избора на Мая Манолова за омбудсман, смачкването на референдума, отлагането на антикорупционния закон на Кунева, са свързани с това, че бивши хора на ДС са все още във властта.
„Ние всъщност останахме единствената държава, в която има политици, включително и в парламента сега, които са членове на бившата ДС,“ отбеляза той.
Но навсякъде, включително вече и в Румъния, има закони, че членове на бившата ДС не могат да заемат висши постове – и не само в политиката.
„Говорихме за КТБ, говорихме въобще за банковия сектор. Там от време навреме излиза информация за това кой е бивш от Държавна сигурност. И не само в държавната част, но и в частния сектор. Отговорът е над половината. Като минете 90-те дори, 2000-те, последното десетилетие – 72% от собствениците и мениджърите на банки в България през последните двадесет години са от бившата ДС.“
Според него това е въпрос на „запазени връзки“ в икономиката и политика. /КРОСС/
