България изпреварва останалите държави от ЕС в солидарното изпълнението на ангажимента за прием на бежанци – и като брой спрямо населението и спрямо брутния си вътрешен продукт, заяви министърът на външните работи Даниел Митов в интервю за предаването на БНР „Неделя 150″.
България ще изпълни поетите ангажименти към ЕК за релокация на бежанците, потвърди той, но подчерта, че квотният принцип вече изглежда нелепо.
Българският министър отново настоя Европейският съюз да си върне контрола над ситуацията, при която изглежда безсилен да разграничи бежанците от икономическите мигранти. „Европейският съюз трябва да обърне много сериозно внимание на охраната на външните си граници. Нашите съседи, които имат граница от съвсем различен тип, трябва да бъдат подпомогнати и в усилията си да охраняват и контролират добре границата си. Второ – Европа трябва да каже ясно какъв е нейният капацитет, защото не може безконтролно да влизат хора в рамките на ЕС, а и нашите социални системи – и образователните, и всички останали, не могат да абсорбират такъв голям брой. Освен бежанци, на които дължим солидарност и съчувствие, в Европа са навлезли и много икономически мигранти. Трябва да започне да се прави разлика, но не просто на хартия, а реално и практически да започнат да бъдат репатрирани хора, т.е. да бъдат връщани обратно от местата, откъдето са дошли. Само тогава може да се говори за поемане на контрол върху ситуацията. Ако искаме териториите, контролирани от ИД, да минат под контрола на легитимно правителство, няма как да се мине без сухопътна операция, но тя трябва да е с участието на държавите от региона“, каза Митов.
Според него свободното движение в рамките на Шенгенското пространство трябва да остане непроменено. Не можем да губим извоювани свободи заради моментна кризисна ситуация, каза Митов, но допусна временни мерки за засилен контрол заради евентуални терористи.
За българско военно участие в операция срещу „Ислямска държава“ не може да се говори, подчерта министърът на външните работи, като допълни, че България ще помага на Франция, но според възможностите си: „Когато говорим за Франция и чл. 42, ал. 7 от Лисабонския договор – той е автоматичен, но в същия момент нещата стават на двустранна основа т.е. ако Франция поиска помощ – тя може да не е военна, тя може да е от всякакъв характер, България ще помага, но според възможностите си. Дори помощ с информация е сериозен принос. За българско военно участие не може да се говори, защото такова нещо не е искано от нас и няма как да стане. Ние оставаме солидарни с Франция и сме готови да помогнем според нашите възможности“.
Форумът, на който ще присъстваме – т. нар. Формат 16+1, или Китай и държавите от Централна и Източна Европа, не предвижда провеждането на политическа дискусия, каза външният министър Даниел Митов в коментар на предстоящата му визита в Шанхай. „Съсредоточен е в това да се рационализират икономическите взаимоотношения в страните от форума на базата на взаимен интерес, но растящата свързаност между Европа и Азия е не само гаранция за икономически растеж, но и за повече стабилност и за развитие на европейските енергийни мрежи, които например са отворени за нашите азиатски партньори“, каза Митов.
Министър Митов обясни, че инициативата за сътрудничество е много важна платформа за разширяване на двустранните ни връзки във всички области и ефективно допълнение към отношенията между Европейския съюз и Китай. „Инициативата е важен търговски механизъм за стимулиране на икономическите ни връзки с Китай с оглед на това, че БРИКС не може да удовлетвори мащаба на китайската икономика“, посочи външният министър и допълни, че с действията си Китай не са за сметка на членство в ЕС, а по-скоро са с цел обогатяване на икономическите перспективи.
Приветстваме решението на Китай да е първата държава извън ЕС с принос към инвестиционния план за Европа, т. нар. План „Юнкер“, подчерта Даниел Митов.
Пред България има отворени множество перспективи, посочи министър Митов и поясни, че държавата ни се стреми да ускори сътрудничеството си в сфери като туризъм и селско стопанство, инфраструктура и енергетиката, както икултурния обмен: „Селското стопанство е една особено интересна тема, защото евентуалното разширяване на българския селски износ към Китай би създало много възможности за българските селскостопански производители“.
Външният министър допълни, че България подкрепя идеята за изграждането на нов Път на коприната в двете му проекции – икономически пояс и морски Път на коприната./КРОСС/
