Българска литература ще се изучава повече от четири години – изцяло в VII, X, XI и XII клас, но също и с отделни текстове в останалите класове. Досега такъв акцент върху българската литература не е имало и разпределението ще се фокусира именно върху нея заради външното оценяване.
Това стана ясно на първите обществени обсъждания на новите учебни програми по български език и литература и история и цивилизации за втори, шести и осми клас.
В тях участват директори, учители, родители и експерти от областите Враца, Монтана, Видин, Плевен и София-област. Зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов коментира, че сроковете за обсъждане на програмите за „са кратки“.
„За да има добри учебници за учебната 2017/2018 г., когато ще влезе в сила реформата, трябва да намерим съгласие по учебните програми до средата на март“, посочи той.
По думите му до момента към Министерството на образованието и науката не са подадени никакви писмени становища. Стаматов допълни, че законът няма да се отлага и сроковете ще се спазят.
„Този закон буксуваше 15 години – тъкмо тръгне и се връща, не можем да си позволим това повече, законът е факт и сроковете ще бъдат спазени“, заяви зам.-министърът.
„Над 696 000 записани ученици има в края на първия учебен срок в цялата страна, но 5491 са заминалите за чужбина за този срок. Тези деца едва ли ще се върнат, ако всички ние от българската образователна система не я променим, за да предоставя възможности на децата“, каза още Стаматов.
За първи път в програмата е разписано ясно разпределение между часовете за литература и часовете по български език. Това ще реши проблемите с грамотността. Обособени са часове и за комуникационни способности по няколко часа седмично, за да може децата да добият умения и за справянето си като граждани в реални ситуации.
В дискусията бяха обсъдени и творбите в шести клас, които породиха обществени спорове. От МОН посочиха, че „История славянобългарска“ ще се учи в първия гимназиален етап (8-10 клас) по литература, както и по история и цивилизация в прогимназиалния и първия гимназиален етап.
„Родната реч“ на Иван Вазов ще се преподава в началния етап, а „Хайдути“ на Христо Ботев в пети клас. Обсъждания имаше относно сложността на произведението на Елин Пелин „Косачи“ за шести клас, като участващите в дискусията се обединиха около разбирането, че разказът трябва да остане в програмата. Много учители посочиха, че в тази възрастова група е важно у децата да се създават и общочовешки ценности.
Cross.bg
