По данни на Министерството на здравеопазването 58 на сто от населените места са с време за достъп на линейка до 20 минути, а около 15 на сто от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути.
За около 211 хиляди души, живеещи в труднодостъпни райони, често е проблем достигането на екипи на спешна помощ, показват доклад на Сметната палата за дейността на Спешната помощ, след направен одит за 1 януари 2010 г. до 30 юни 2014 г.
Според одиторите се налага актуализиране и въвеждане в действие на националната здравна карта, както и приемане на критерии и стандарти за териториално разпределение на структурите за спешна медицинска помощ.
Медицинският персонал на Центровете за спешна помощ е 7111 души, работещи в 357 мобилни екипа – 75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях има и 167 стационарни екипи.
Интересът на лекарите да специализират „Спешна медицина“ е малък.
Заплатите са неадекватни и недостатъчно мотивиращи за рисковите условия на труд и високото напрежение, допълват от Сметната палата.
Докато през 2010 г. разходите за Спешна помощ са 76 903,5 хил. лв., за 2014 г. те вече са 122 672 хил. лв. или увеличението е с 60 на сто. През 2010 г. Спешна помощ е разполагала с 399 автомобила, от които 326 санитарни и 73 други.
В средата на 2014 година автомобилите са 296 в т.ч. 266 санитарни и 30 други.
Техниката и апаратурата за спешна помощ са морално и физически остарели и няма програма и критерии за тяхното обновяване.
Националната система за спешни повиквания с номер 112 действа, но в дежурните екипи няма медицински лица и критерии за разграничаване на спешните от неспешните повиквания, пише още в доклада на Сметната палата. /КРОСС/