Терминът „анексиране на Крим“ присъства в заключителния документ от срещата ЕС-„Източно партньорство“ в Рига, обяви естонският премиер Таави Рийвас. „Документът е приет, аз го държа в ръцете си. Да, терминът „анексиране на Крим“ е включен в текста“, каза той.
Всички участници в Срещата на върха, включително Азербайджан, са подписали заключителна декларация, добави полският външен министър Гжегож Схетина.
Баку до последно отказваше да сложи подписа си, но не заради въпросния термин.
На свой ред полският председател на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че позицията на Азербайджан и Беларус по текста на декларацията от Рига показва, че подходът на ЕС към партньорите трябва да бъде диференциран. „Ние добре разбираме, че за ЕС и за „Източното партньорство“ ни трябват нови инструменти, посочи Туск.
Европейската комисия ще публикува своята оценка за готовността на Грузия и Украйна за безвизов режим на 15 декември, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. „Що се касае до Грузия и Украйна, те демонстрират добри резултати, но има някои аспекти, по които изразихме своите препоръки. На 15 декември ЕК ще публикува своята оценка за тези страни, въз основа на която ще бъде взето решение“, каза Юнкер.
На свой ред председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че всички европейски лидери реагират положително на възможността за либерализиране на визовия режим за Украйна и Грузия.
В същото време руската агенция ТАСС предаде, че под термина „анексиране на Крим“ са сложили подписите си само страните от ЕС.
Всички участници на срещата в латвийската столица „потвърдиха позицията по Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН за териториалната цялост на Украйна“, се казва в заключителния документ от Рига.
Армения, Беларус и Азербайджан се въздържаха при гласуването в Общото събрание на ООН.
Заключителната декларация призовава също към пълно изпълнение на Минските споразумения по украинската криза.
Според портала Euobserver заключителният документ не съдържа фраза за възможно членство в ЕС. Признават се обаче европейският стремеж и избор на заинтересованите партньори. ЕС каза на бившите съветски републики, че не е време да се говори за еврочленство, но в същото време остави вратата отворена за отмяна на визовия режим, обобщава Euobserver.
Днешният форум не мина без скандали. Азербайджан отказа да подпише заключителната декларация от срещата. В Баку не са съгласни с клаузите в декларацията относно Нагорни Карабах, съобщават световните информационни агенции. В тази връзка заключителната пресконференция беше забавена с един час, докато Доналд Туск проведе телефонен разговор с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Представители на ЕС изтъкнаха, че разговорът е имал за цел да успокои опасенията на Алиев, които е имал относно част от текста на декларацията, свързана с конфликта между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах. Двете страни са част от „Източното партньорство“.
На пресконференцията Туск омаловажи тези различия, подчертавайки, че телефонният разговор е бил повече относно начина, по който ЕС е предприел „диференциран“ подход към шестте бивши съветски републики, които имат много различни интереси по пътя към присъединяването към европейската общност. Туск настоял, че няма разрив с богатата на петрол мюсюлманска държава на Каспийско море. „Азербайджан иска да засили сътрудничеството си с ЕС“, подчерта Туск.
Програмата „Източно партньорство“ предвижда политическо асоцииране и икономическа интеграция на Евросъюза с Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Последните три държави подписаха миналата година споразумения за асоциирано партньорство с ЕС.
