Днес от 19.00 ч. на сцената на Стария театър с авторски спектакъл гостува световноизвестният мим Герасим Дишлиев – пряк ученик на Марсел Марсо. Марсо му завещава школата си в Париж, като изрично подчертава, че никой друг не е готов да го замести. В момента Герасим Дишлиев е на турне из България с невероятен моноспектакъл – „Не на мястото си“.
Спектакълът е комедия без думи, сам авторът го определя като Пълен Арт нонсенс, Визуална измислица. Режисьор е Едуар Дьодьосю Льо Мутие, а жанрът е поетична комедия.
„Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива.
В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде.
Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа интересен. Героят ми – тоест аз, сега и тук – се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…?
Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата.”
Посредством играта на физическия актьор, „Не на мястото си“ хвърля светлина върху перипетиите на един обикновен човек, потопен в „необикновеността“ на сценичното пространство. Едно обикновено тяло в механиката на театъра. И тялото реагира, бори се, играе под светлината на противоречията, в които е захвърлено. Неговите премеждия не се различават по нищо от собствените лутания на всеки от нас, решил да търси доброто място за себе си. Тези лутания са истински извор на вдъхновение. Остава отворен въпросът: „Hякой знае ли къде ни е мястото? Истинското?“.
Нещото, което е сигурно, че единствен той от присъстващите няма да се смее.
/e-Razgrad/