Трима души досега са се качили до Еверест по 21 пъти, всички те са планински водачи, израснали в сянката на най-високия връх на планетата. Двама от тях – шерпи, са се пенсионирали, но 48-годишният Ками Рита смята и през следващите години да се изкачва до върха.
Пред британския „Индипендънт“ той споделя, че планът му е да качи Еверест поне 25 пъти. „Искам да поставя нов рекорд не само заради самия мен, но и заради семейството ми и всички шерпи и за страната си Непал“, казва той, преди да тръгне отново нагоре от столицата на Непал Катманду.
За него катеренето е семейна традиция. Баща му е сред първите професионални водачи, след като Непал отваря за чужденци планината през 1950 г. Неговият брат изкачва Еверест 17 пъти. Повечето от неговите роднини са се качвали поне веднъж.
Решава да стане водач, когато е дете. „Растейки в село, аз завиждах на тези, които, идвайки си от експедиции, носят хубави дрехи и други интересни неща“, спомня си той.
За пръв път изкачва върха на 24 г. и оттогава почти всяка година го прави. Освен това е изкачил и много от другите високи върхове наоколо – К2, Чо Ойю, Манаслу и Лотце. Обикновено през есента води клиенти до по-ниските върхове в Непал.
Като ветеран сред водачите той печели по 10 хил. долара от всяка експедиция до Еверест, което е огромна сума за страна, където годишните доходи на повечето хора достигат 700 долара.
От 1950 г. насам животът на много шерпи се е променил. Отглеждащите якове и търговците, които по това време живеят в подножието на Хималаите, знанието на шерпите за планините и развитата с годините изкачване на големи височини издръжливост ги прави идеалните водачи.
Той отново ще качва Еверест. За 22-и път
Другите двама рекордьори по изкачване на Еверест също са шерпи – Апа на 58 г., който се пенсионира през 2011 г. и се е преселил в щата Юта в САЩ. Фурба Таши, на 47 г., се отказва от височинното катерене през 2013 г., но все още работи в базовия лагер на Еверест, като помага за организацията на експедициите.
„Има много рискове при катеренето, които винаги са опасни и непредвидими. Но аз трябва да продължа да правя това, защото друго не знам“, обяснява Рита.
Най-трудните му моменти са, когато при инциденти губи приятели. Той е в базовия лагер, когато през 2014 г. пада лавина, убивайки 16 шерпи, сред които и петима от неговия екип. През следващата година силно земетресение предизвиква друга лавина, която преминава през базовия лагер, убивайки 19 души. Той успява да се спаси само защото палатките на неговия екип този път са разположени в далечния край на лагера.
Днес шерпите имат по-добри застраховки, а непалското правителство започна да издава сертификати за успешно изкачени върхове и на водачите. Досега те се даваха само на алпинистите чужденци.
„Сега имаме доказателство пред нашите клиенти, че сме изкачили даден връх, което ни помага“, казва шерпът Според него през последните 30 г. изкачването е станало по-сигурно заради по-добрата екипировка и възможността за по-точни прогнози на времето.
Опасности все още има – цепнатините в ледовете са дълбоки, склоновете са непредсказуеми, но не се качваме заслепени, както беше преди – много по-добре информирани сме за времето и за условията в планината. Дори нашите клиенти тренират поне година, преди да дойдат за изкачване на Еверест, казва шерпът Ками Рита.
Dnevnik.bg