Обичаят да се разменят подаръци по време на празници има своите корени от времето на римляните, като произхожда от празниците Сатурналии.
Сатурналиите са най-популярните празненства в Древния Рим. В известен смисъл бихме могли да ги сравним с нашите Коледни и Новогодишни празници.
Легендата разказва, че Зевс изгонил титана Кронос или Сатурн от Олимп и той потърсил убежище на италианския полуостров. Там Сатурн управлявал заедно с бог Янус латинския народ. Този период от историята на Рим е останал като „златният век”. Земята давала обилен плод, благословеният мир не бил обезпокояван от звуците на война или несъгласие. Нямало робство. Всичко било общо.
Сатурналиите били празници в чест на благия и добър бог Сатурн. За първи път били празнувани през 497 г. пр. Хр. Но придобили още по-голяма популярност в римския религиозен календар около 217 г., след поражението на римляните от картагенците при Тразименското езеро, защото така празнували спомена за „златния век”.
При управлението на Юлий Цезар Сатурналиите били празнувани 3 дни, при Октавиан Август – 4 дни, при Калигула – 5 дни, като достигнали 7 дни при император Диоклециан – от 17 до 24 декември. А на 25 декември, на празника на бог Митра, римляните празнували раждането на „Непобедимото слънце”.
По времето на Сатурналиите обществените работи били отменяни, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Всички военни или търговски действия били спрени, а училищата и съдът – затворени. В спомена на „златния век“ робите били освобождавани от задълженията си. Те получавали правото да изказват свободно мнението си, да критикуват господарите си, да седят заедно с тях на една маса, както боговете споделяли трапезата си с хората по времето на Сатурн. Като символ на свободата им, робите имали правото на носят фригийската шапка (pilleus), символ на освободените роби.
По време на празника робите и господарите разменяли ролите си, като робите си почивали, а техните господари готвели за тях. Всяко домакинство избирало Крал на хаоса и Крал на безпорядъка, които ръководели празненствата. Комуто се паднел жребият, се радвал на титлата и издавал весели и смехотворни заповеди на временните си поданици.
В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение – заколвали животно в чест на бога. По повод празника хората си пожелавали „весели сатурналии“ и си подарявали подаръци, saturnalia и sigilaria. Според авторите става дума за восъчни свещи /cerei/ и тестени или керамични фигурки. Първите символизирали зимното слънцестоене, което напомняло бог Сатурн, а фигурките служели като играчки за децата.
Обществените мероприятия започвали от храма на Сатурн на Форума, следвало религиозно пиршество, в което участвали сенаторите и конниците. Храмовете и сградите били украсявани с венци. По време на празника се отвързвали лентичките, обгръщащи храма на Сатурн на хълма Капитолий. В този храм се пазело съкровището на града и военните символи. През цялата година той бил завързан и затворен, за да не избяга бог Сатурн и да не изостави римляните както преди. Само по време на празника, хората пускали бога, за да празнува с тях.
Римляните вярвали, че през зимния период, когато земята почива и е некултивирана, бог Сатурн се скита в света на живите; следователно е необходимо да го принуди да се върне в задгробния живот, за да благоприятства растенията от новия летен сезон. Римляните го черпели с подаръци и жертвоприношения по време на фестивала Сатурналии. В тези дни римляните се оставяли на най-необузданата си радост. Поздравът бил „Аз Сатурналия” /Io Saturnalia/ и се чувал навсякъде по улиците. Тогата е изоставена като облекло, а се носели дрехи, които позволявали по-свободни движения на тялото. Робите имали пълна равнопоставеност с господарите си – сядали на масата заедно с тях, и вместо да им сервират, ролите се разменяли.
Сатурналиите също били празнувани в провинциите и дори във военните части, където тържеството се наричало Saturnalicium castrense.
Нели НИКОЛОВА