Само до края на месеца разградчани могат да видят изложбата с реквизит от филма „Капитан Петко Войвода“.
Тя е част от проекта „От киноцентъра до музейната витрина“, експонатите са собственост на Историческия музей – Попово и гостува в Разград по повод 110 –годишнината от обявяването на Независимостта на България. Автори на изложбата са Пламен Събев и Ивелина Неделчева.
Всяко българско сърце трепва при първите звуци на песента „Петко льо, Капитанине…“ Филмът за Петко Войвода – име легенда в българската история – продължава да вълнува въображението на всички българи. Още по-вълнуващо е да се докоснеш до автентичните костюми и предмети от филма, да пипнеш камерата, която е запечатала кадрите на филмовата лента е наистина уникална възможност.
Изложбата представя част от една изключителна колекция традиционни костюми, накити и аксесоари, използвани при заснимането на телевизионния сериал „Капитан Петко войвода”. Колекцията съдържа над 250 експоната. Експонатите са автентични, голяма част от тях – изработени в края на ХІХ век. Те са събрани от различни селища в Беломорието: Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, с. Доган Хисар (родното място на Капитан Петко), Елховско, Ивайловградско и др.
Студио за игрални филми Бояна предоставя колекцията на Централния съвет на тракийските дружества, които на свой ред я подаряват на село Светлен, Поповско по случай 120-та годишнина от заселването му с българи. Този жест към жителите му се дължи на факта, че техните предци са преселници от Беломорието, от селата Янюрен и Кутруджа. В Светлен, подобно на други селища, в които живеят българи от Тракия, има активно и дейно Тракийско дружество. С колекцията е открита експозиция в светленското читалище по време на Националния тракийски събор, проведен в същото село на 29 август 1999 г. Днес тя се съхранява в Исторически музей – Попово.
Поповският музей притежава и част от вещите и наградите на кинооператора, заснел филма Капитан Петко войвода – Димо Коларов. Той е роден в Попово и приживе ги подарява на музея в родния си град. Част от експонатите, които могат да бъдат видяни, разказват любопитни неща за него:
Дипломата на Димо Коларов от Пражката академия за изящни изкуства. (Зле запазена и с дупка от пирон, на който е висяла дълги години окачена на стената в жилището на оператора. По този повод приживе Димо Коларов споделя: „Най-скъпото, което имам е залепено по стените. Защо го правя ли? Защото ако стои в албум, няма да го погледна.”)
Удостоверение за званието „Заслужил артист”;
Диплом и статуетка, присъдени на Димо Коларов за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура по повод 100 г. на киното, 28.12.1995.
Рекламни материали от националните фестивали за операторско майсторство „Златното око” – Попово (1998 г. и сл.).
Музикалните инструменти – акордеон и цигулка.
/Режисьорът Неделчо Чернев: „Киното беше неговият живот! В ръцете му, ако нямаше камера, имаше акордеон. Не обичаше да пие, обичаше да пее! И с камерата, и с акордеона беше художник. С бате Димов стил.“/
Димо Коларов е роден и отраснал в Попово и е първият български кинооператор, завършил в чужбина (Чехия). Заснел е 60 филма, сред които са: Козият рог, Бялата стая, Няма нищо по-хубаво от лошото време и др. Носител на редица награди: Звание „Заслужил артист” от 1967 г., Сребърен Хюго (1974 – за блестяща чернобяла фотография във филма „Козият рог” в Чикаго, САЩ), Диплом по повод 100 г. на киното, присъден за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура (1995 г.) и др. Изключително скромен, добър и любящ човек, работохолик. Умира на 23.02.1997 г.
В изложбата са експонирани снимки от работния процес на снимачната площадка и камерата, с която Димо Коларов е заснел много от известните български филми. Те са предоставени на поповския музей през 2004 г. от Киноцентър „Бояна“ и Рангел Вълчанов по повод ІV национален фестивал за операторско майсторство „Златното око“ в памет на Димо Коларов, провеждан в Попово.
Изложбата е експонирана в една от залите на Художествена галерия „Проф. Илия Петров“, а работното време на галерията е от 9:00 – 12:00 и от 14:00 – 18:00 часа.
/e-Razgrad/