Хореографът Румян Занев и голяма част от творчеството му са представени в излязлата преди броени дни втора част на енциклопедията „Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци”.
В книгата си академик Красимир Петров представя най-ярките български творци в областта на хореографията на фолклорна основа, автори от различни поколения с изключителни заслуги към националната ни култура.
Директорът на Капанския ансамбъл Румян Занев е в компанията на още 26 свои колеги от всички кътчета на родината, които авторът нарича втората вълна хореографи, учили се и работили заедно със „златното” поколение творци: Маргарита Дикова, проф. Кирил Дженев, Методи Кутев, Иван Тодоров…
За акад. Петров кредото на Занев е стремежът му за разширяване на репертоара на Капанския ансамбъл и той успява да създаде многоцветна палитра от различни танцови форми, а десетките му авторски постановки определят от години облика на ансамбъла.
А
вторът детайлно е разгледал повече от дузина произведения на Румян Занев. Пръв е моминският „Танц с възглавници”, следват мъжкият „Капански танц”, смесеният дивертисментен танц „Хърцойски мотиви”и ансамбловият „Разградски песни и танци”. Специално място е отделено танците на Занев за деца. Тук са камерните „Кукли”, „Грънчарчета” , тематичният „На село” и смесеният „Пуста младост”.
Не е подмината силата на хореографа в камерните форми. Тук в представянето води емблематичният „Любовта на ратая”, с който Занев още в далечната 1981 година на фестивал в Горна Оряховица заявява и защитава претенциите си на ярък творец – Първо място. Тук може да се направи една любопитна ремарка: тогава в ролята на ратая е хореографът Живко Жечев, сега ръководител на Детската танцова школа „Хорце”. А точно преди пет години, на концерта за 60-я си рожден ден, Занев показа на всички сантимента си към този танц като излезе пред публиката в ролята на чорбаджията.
В енциклопедията Красимир Петров допълва пристрастията на Занев към камерния жанр с танците „Отпускари”, „Сватосване”и „Вълшебната капа”.
А нестандартните му творчески виждания, съчетани с авангардна музикална интерпретация, идеен замисъл и художествена реализация, с които разчупва традиционната представа за фолклора – с произведения като „Импресия и танц”, „Горска приказка”, Скици от време оно”, „Ретро парад”, „В земите на Орфей”.
Тези и други произведения са твърдо в репертоара на десетки състави и ансамбли от цялата страна.
На финала Кр.Петров представя Занев и като драматург и режисьор с оригиналните му авторски спектакли „Легенда за момина чешма”, „Капанска сватба”, „Любовта! Силата, която движа света”, Съприкосновение”…
Остава само да добавим, че във витрината с наградите на почетния гражданин на Разград са още отличията „Никола Икономов” на ОбС – Разград и „Златна лира” и „Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за цялостно творчество и безспорни постижения в българската хореография. С Румян Занев начело, до „Кристална лира” за върхови постижения през 2014 г. стигна и Капанският ансамбъл.
По причини, че още не са били родени, в книгата на Красимир Петров ги няма новият хит сред народните танци с отново демонстрирано невероятно чувство за хумор „Веселите старчета” и спектакълът „Кино на село”, който имаше своята премиера миналата Коледа.
В творческата биография на Занев вече са общо над 50 танца. Вървят репетиции на нов женски танц, а догодина е 50-ят рожден ден на Капанския ансамбъл. Какво се върти в главата на хореографа, да е жив и здрав, предстои да видим.
/e-Razgrad/