„Шестият ден на месец септември. Празнуваме 133 години от паметния 6 септември на 1885 г., когато народът ни показа, че може да управлява сам съдбата си.
Седем години след Освобождението българите се чувстват готови да се противопоставят на Великите сили и да поемат съдбата си в свои ръце.
За този период те са успели да поставят основите на своята икономика, демократични институции и силна армия. България никога не е била по-единна, както в този момент. Съединението е подготвено от революционни комитети в Източна Румелия, подкрепено е от българското правителство и княз Александър Батенберг, политическите партии, народа.
Съединението е първият блестящ и може би неповторим по своята значимост урок по българщина, акт на единение в мисли, чувства и дела.“ Това каза в словото си днес на тържеството по повод 133-то годишнина на една от най- забележителните дати в нашата история на площад „Възраждане“ Нели Николова от Регионалния исторически музей в Разград.
„Днес, 133 години след онзи 6-ти септември през 1885 година, когато се извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия, ние мислим, чувстваме в нашата свободна и обединена родина, заради която хиляди българи оставиха личната си съдба, но не и общия идеал. Тази обич е най-святата, най-могъщата в сърцата на онези, които дръзнаха да предпочетат действието, на глас изрекоха волята си и загърбиха малодушието и примирението“, подчерта в словото си пред множеството председателят на Общинския съвет Надежда Радославова.
Директорът на Регионалния исторически музей Галена Радославова разказа исторически факти, свързани с ранната есен на 1885 г. в Разград.
Да отбележат годишнината от великото събитие на пл. Възраждане“ се събраха десетки разградчани. Поднесени бяха венци и цветя пред Войнишкия паметник от Община Разград, от председателя на ОбС Надежда Радославова, от областния управител на Разград Гюнай Хюсмен и заместникът му Нурие Црънгалова, от храма „Свети Николай Чудотворец“, от общински съветници, представители на политически партии, институции, организации, граждани.
Венци и цветя имаше още от името на народни представители в българския и европейския парламент.
Програма продължи с програма на Танцов клуб „Абритус“, а накрая на площада се изви кръшно българско хоро – символ на единението, където всички – хванати за ръце – мислят, чувстват и вършат едно и също.
/e-Razgrad/