Родолюбиви разградчани присъстваха на 102-та годишнина от Тутраканската епопея на Националния събор-възпоминание на Мемориал „Военно гробище – 1916” край Тутракан на 2 септември 2018 г.
Гости на събитието бяха народният представител от Силистренска област Александър Сабанов, зам.-областният управител на Силистра Стоян Бонев, зам.-областният управител на Разград Евгени Драганов. Представители на министерството на отбраната Иво Антонов – директор на Дирекция „Социална политика”, народният представител вицеадмирал Пламен Манушев, Радослав Симеонов – гл. експерт „Военни паметници”, полк. Борислав Калчовски – Военна академия „Г. С. Раковски”, подп. о.з. Димитър Трендафилов – Силистра. Представители на областни и общински съвети на офицерите и сержантите от запаса и резерва на Силистра – полк. Стоян Пейчев, полк. о.з. Стоян Стоянов от Разград, кап. о.з. Стоян Стоянов – Исперих, полк о.з. Гецо Гецов – Езерче. Още – Живко Костадинов – Военни клубове – Варна, Владимир Иванов – секретар на Община Попово, кметът на община Кирноч, Румъния – Иринел Роман, кметът на Дулово – Юксел Ахмед, полк. о.з. Ремус Маковей – председател на Националната асоциация „Култ към героите” – Констанца.
В програмата на събитието взеха участие като почетни военни подразделения: военни поделения, представители на сдружение „Традиция” от Шумен, почетната рота на „Таньо войвода” от Тутракан. Домакин на събитието бе директорът на Исторически музей – Тутракан Петър Бойчев. Масово присъствие показаха членове на местни организации на НФСБ: Разград, Гецово, Исперих, Завет и др. начело с лидера си Димитър Димитров. Граждани от Разград, Завет и Исперих пристигнаха с организирани автобуси, между които имаше и потомци на участници в сраженията за Тутракан през септември 1916 г. Хора от Балкански, Пороище, Благоево, Осенец, Гецово, Мортагоново, Езерче, Завет и Исперих се поклониха на плочите с имената на загиналите войни от 19-ти Шуменски пехотен полк. Всички присъстващи от Разградска област поднесоха венци и цветя пред паметника на Мемориала, на който има надписи на езиците на загиналите над 10 хиляди участници в двудневната боеве за крепостта Тутракан, от които 2000 българи, немци и румънци. Мемориалът край Тутракан е единственият комплекс на толерантност, където са погребани освободителите на български земи и заграбилите ги врагове. Лайт мотивът на срещата беше „България над всичко!”, който звучеше в речите на официалните лица. Звуча химнът на България, песента „От как се е мила моя майнольо”. Свещеници отслужиха заупокойна молитва в памет на загиналите, не само тук в Тутраканската епопея, но и всички български войни, участвали в сраженията за освобождение и обединение на български територии в Румъния, Македония, Тракия, Сърбия и Добруджа.
Битката при Тутракан е един от върховете на българската бойна слава. Румъния откъсва Южна Добруджа от България през 1913 г. и започва масивно укрепване на град Тутракан. Засилва стари и нови крепостни съоръжения, телени заграждения. Прави засади, окопи и огнени пунктове по височини и дървета с картечни гнезда, насочени към българската граница.
Конфликтът между България и Румъния започва през септември 1916 г. Войниците на 4-а Преславска дивизия (в чийто състав влиза 19-ти Шуменски пехотен полк – наричан с родолюбиво чувство и любов 19-ти Разградски, защото е дислоциран в Разград) и нейният командир ген. Пантелей Киселов си дават клетва да отмъстят за заграбените български територии от Добруджа.
На 5-6.09.1916 г. укрепената от румънците крепост Тутракан е завзета без обсада, чрез атака с безпрецедентна храброст и героизъм, с българския военен патент „на нож“ от 4-та пехотна Преславска дивизия и части на 1-ва пехотна Софийска дивизия, командвани от ген. Пантелей Киселов. За 36 часа е унищожена 40 000-на румънска войска. Румънското поражение е голямо. Пленени са 3 генерали и 450 офицери и 28 000 румънски войници. Взети са огромни трофеи – 120 оръдия, с цялото въоръжение на румънския гарнизон.
Димитър ПЕТРОВ