Проф. Диана Гергова е археолог с международен авторитет и един от водещите европейски специалисти в областта на късната праистория. Тя развива изключително активна археологическа и изследователска дейност; изнася лекции в български и чуждестранни университети;участва редовно в различни научни форуми; автор е на множество публикации в специализирани археологически издания.
Особено важен аспект от нейната работа е представянето на културното наследство и разпространението на знание за него. Тя е организатор на редица форуми и изложби, популяризиращи тракийските съкровища на България по света.
Диана Гергова е член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС, на международната „Шинто” фондация към ООН и на Научния комитет по погребална археология Браила.
През 2001 г. тя е отличена с наградата „Жена на годината” в областта на археологията и бизнеса от Американския биографичен институт.
Лично аз се познавам с нея от средата на 90-те години на миналия век.
Повече от трийсет години от професионалния си път тя е посветила на тайните на „Сборяново“. 
Документирал съм в текст и снимки голяма част от работата й находките й в резервата.
Бях първият журналист, който интервюира проф. Гергова тогава – на 7 ноември 2012 година, когато тя откри Свещарското златно съкровище. Бяхме вътре – в самата могила – под светлините на прожекторите на метри от нишата със съкровището – то още беше там и разкопките продължаваха. Снимаха Мехмед Азиз и Драго Богомилов… Сега съкровището е в Лувъра. Заради този факт и заради предстоящия археологически сезон, разговарям с проф. Гергова – в първото интервю за e-Razgrad
Голяма част от професионалния Ви път е свързан са разбулването на тайните на Историко-археологическия резерват „Сборяново“, проф Гергова. Любопитен факт е обаче, че късметът Ви споходи едва на тридесетата година от началото на разкопките. През ноември 2012 г. открихте Златното съкровище в Омуртаговата могила, малко след това – колесница, на следващата година – цветен олтар и погребение на жрица. А в края на миналия археологически сезон – още едно златно съкровище. Имате ли усещане, че късметът Ви, след толкова години упорита изследоветелска работа, се отприщи?
Късметът се отприщи трудно, едва когато започнах да получавам подкрепа извън структурите на държавата. Персонална подкрепа и подкрепа от доброволчески проекти по линия на Европейската комисия, от една японска фондация, която също ми помагаше с доброволци. Така че, късметът и откритията през последните години можеше да бъдат направени 20 години по-рано. Ако у нас имаше адекватно финансиране на проучванията на стойностните обекти в националните резервати. Като че ли наистина подкрепата на по-широки обществени международни кръгове бяха причината да стигна до тези прекрасни открития с огромно значение не само за България, но и за световната наука. Да бъдат паметници, които може да бъдат посещавани и които представят наистина богатата история на България.
Свещарското съкровище е в Лувъра. Това нали е добър знак?
Да, в зала „Ришельо“. И това е прекрасно, защото ще го видят толкова много хора и ще научат още неща за България, А ние – да се видим колеги от много страни, с които иначе много рядко можем да общуваме лично.
Очакванията Ви за предстоящото археологическо лято?
По-скромни са, защото ще се занимаваме с проучванията предимно на силно замърсени и наслоени от обработката на земята паметници. Но за мен всички резултати са еднакво стойностни и много важни. Ние се опитваме да реконструираме историята и цялата тази пищна церемония, която е свързана с погребението на келтския владетел Котела. По тази причина всяка брънка от тази верига, всяка находка ще ни даде информация какво точно се е случвало във времето, последвало погребението на Котела.
А как възприемате модерния начин на екпониране на древните селища, на археологическите резервати, включително и на древния Абритус, по линия на защитени пред донорите проекти?
Абритус специално е един от добрите примери, от добрите начини за експониране на археологически обект. Макар че не само аз, а и колеги от музея в Разград, се чудим защо някои неща са направени така. Личи, че са правени просто, за да се усвоят едни пари. Но по принцип, с Абритус се получи добър краен резултат, защото бе подходено с допитване, с активни консултации и работа още в проекта от моите колеги специалисти от музея в Разград.
Но пък при „Сборяново“, примерно, нещата са отчайващи, защото там са паметници, които изискват светкавична намеса, за да бъдат експонирани уникални ситуации. За съжаление, в България за такива обекти никога няма пари. И смея да кажа, че самите процедури за раздаването на тези средства, даже без значение какво е качеството на проектите, са изключително опорочени. Това, разбира се, се коментира от специалисти, а не от администратори. А истински стойностните паметници – национални и световни, нямат шанс да получат каквото и да било финансиране. А Свещари е уникално място, където могат да се видят неща, каквито няма никъде в Европа и по света. И за съжаление всичко там е оставено да се разпада. Аз, обаче, съм чиста пред съвестта си. Моята грижа, моят дълг, аз съм изпълнила. Защитните сгради, които са на двете съседни на Свещарската гробница, аз съм поставяла като аварийна консервация веднага след разкопките. А сега общината и музеят прибират приходите от нещо, което е свършено от друг.
По същия начин, само благодарение на моите усилия и спонсорство, съм защитила колкото е възможно и професионално всичко, което съм проучила. Но, за да бъде то достъпно за хората, трябва до има и други средства. А тях ги няма. Използвам случая да изкажа огромното си огорчение от този проект или маршрут около Исперих и Разград, в който се появиха едни книжки, в които са публикувани мои снимки, поставени са мои текстове, а общината даже е обещала как и келтската колесница ще бъде експонирана… Общината не е дала нито една стотинка за „Сборяново“. Къде отиват парите – никой не знае, в рекламните брошури се появяват материали, за които никой не си е дал съгласието, а информацията подвежда туристите.
Ако обобщя – големият проблем е какво правим с най-стойностните си паметници!
Иначе съм убедена, че показването на златата от Свещари в зала „Ришельо“ на Лувъра, със сигурност ще доведе много повече туристи там. Между другото, може да не е твърде известно, но има специални френски турове за Свещари, при това организирани много професионално от туристическа и научна гледна точка. И ги има още от времето преди да открия Свещарското съкровище. И пак стигаме до въпроса: какво правим с паметниците по места, които с уникалността си могат да привлекат страшно много туристи?
И в това правителство ли нямате съмишленици?
Всички правителства, оказва се, са заложници на една и съща схема. Схемата, по която пари са дават за строителство. За големи обеми, в които се използват много камък и бетон. Според мен това е антинационална практика, но промени тук, ако се случат изобщо, ще се случат много, много трудно. Трябват воля, много воля и усилия, да се преустанови корупционната схема парите да се раздават на общини, вместо за стойностни национални обекти. Но във варианта сега има голяма печалба и възвръщаемост, защото се изписват обеми, които не съществуват, подменят се материали с такива, които нямат нищо общо с оригиналния проект… Много се надявам да настъпи промяна, защото иначе проблемите, за които сега говоря, за опазването на нашето национално наследство, ще останат и след нас. А това вече е страшно.
Не ми остава нищо друго освен да ви пожелая – напук на тях – късметът и това лято да остане на рамото Ви!
Аз по природа съм позитивен човек и се надявам позитивни неща да се случват не само около мен и колегите ми – заради паметниците и хората по места, които могат да имат своите трайни дивиденти от това, което ние правим.
Каква е другата перспектива – много, много години след нас хората да оценят това, което сме правили и мотивите, с които сме работили за имиджа на България по света.
Иначе наистина много бих се радвала да имам поводи и това лято да съобщавам позитивни новини около работата ни в „Сборяново“.
Така да бъде! Успех!
Георги ТОДОРОВ